Управление на личните финаси
Обичайният подход към здравето е то да се приема за даденост и чак когато поради някаква причина е нарушено, да се търси възстановяването му с помощта на специалисти (най-често – лекари). В последно време, обаче, все повече се обръща внимание на т.нар. превантивна медицина. Идеята е, че е значително по-лесно (и евтино) да се поддържа здравето, отколкото да се лекуват болести. Всъщност става въпрос за действия, които предотвратяват появата на болестта. В основата е разбирането, че здравето не е просто късмет, а следствие от изборите на човек по отношение на собственото му поведение. Финансовото здраве не е нищо по-различно – за влошаването му играят роля същите фактори, като при физическото здраве: заобикалящата среда (ясно е, че по време на икономическа криза, например, на повечето хора не им достигат пари), самия човек (има по-пестеливи и отговорни и други, които са твърде фриволно и оптимистично настроени към бъдещето), срещи с „вируси“ (непредвидени разходи, агресивни продавачи на ненужни неща, импулсивни покупки на скъпи вещи) и най-вече – жиетйските избори (спестяване или задлъжняване, поддържания стандарт на живот, „Веднъж се живее!“ или търсене на оптимални финансови решения и т.н.).
Превенцията има няколко нива, които предполагат различни действия и цели. Базовата е свързана с избягване на появата на рискови фактори в най-ранните етапи от живота. В медицината това е информирането на родителите как да отглеждат здрави деца – от начина на хранене през първите месеци и години през миенето на зъби и физическата активност до времето пред телевизора. От финансова гледна точка тук попада финансовата грамотност за деца - обясняването как функционират парите, кога се вземат заеми, как се връщат, как пазаруваме, какво правим, когато нямаме пари (тръшкането на пода с рев „Искаааам!“ докато не получи желаното е почти сигурно, че ще доведе до възрастен, който ще се втурва да купува всичко веднага и бързо ще попадне в спиралата на свръхзадлъжнялостта). Ако човек се чуди от къде да започне (и как най-вече, защото финансовата грамотност е един от големите пропуски на българското образование), може да му помогне наръчника „10 мита за децата и парите“ на Асоциация Родители. Книжката е безплатна за сваляне и по много приятен начин дава практически съвети как да се говори с децата за пари, както и как да бъдат възпитани в отговорно отношение към тях. Подобни съвети, но значително по-подробни могат да бъдат намерени в сайта Първите седем години във финансите. Това е проект на един баща, който споделя как подхожда към финансовата грамотност на сина си. Резултатът е впечатляващ, особено имайки предвид, че проектът не е комерсиален. В края на 2019 в подкаста си Парите говорят Капитал също посвети един епизод на парите и децата, който може да бъде чут тук. Този тип разговори с децата понякога са трудни и объркващи, но дългосрочната полза от тях е несъмнена – твърди се, че финансовите им навици в живота се формират още преди да тръгнат на училище, така че колкото по-рано, толкова по-добре за всички.
Във второто ниво на превенция медицински попада елиминирането на причинителите на болестите и повишаване на устойчивостта на организма. При личните финанси тук биха попаднали неща като ползването на семеен бюджет, фонд за спешни случаи и управлението на кредитоспособността.
Навикът да се ползва бюджет от една страна оптимизира разходите, а от друга – прави въпроса с парите управляем (във всеки един момент е ясно къде колко пари отиват и защо и текущо и осъзнато могат да се правят промени). Един от най-старите принципи на бюджетирането е 50/30/20. Това означава, че се препоръчва 50% от нетния приход да отива за разходи за живеене от първа необходимост (наеми, сметки, разходи за храна и транспорт), 30% - за, покупка на дрехи, пътувания, спорт и развлечения, а останалите 20% - за изплащане на текущи заеми и за спестявания. Във всички случаи, обаче, първата стъпка е да се разбере къде отиват парите. Много помагат „умни“ апликации за телефон като Mint, ExpenseManager или Семеен бюджет. Всички те позволяват въвеждане на разходи в момента, в който се правят и в края на съответния период човек вече има доста добра предства къде са парите му. При изготвен вече бюджет, те помагат да се следят разходите по пера и да не се надхвърля планираното. Със сигурност наличието на апликация в телефона няма как да спре харченето – случаят е същия, като с червените светофари – те не спират колите, шофьорите го правят. Но при взето решение финансите да се сложат в ред, тези приложения помагат изключително много.
Фондът за спешни случаи са спестени пари, които служат за покриване на непредвидени разходи. Това е различно от парите И аз съм човек, защото идеята му е да се ползва в критични ситуации, не за собствено удоволствие. Препоръчителният размер варира, но оптимални са суми, които покриват разходите за живеене за три до шест месеца. Сумата може да изглежда значителна, но не се очаква да се събере за един месец. В същото време тези пари дават спокойствие и глътка въздух при неблагоприятно развитие на заобикалящата среда – от загуба на доходи и безработица през неочаквани медицински разходи и пари за сватби и погребения. Обичайно това не са суми, които се инвестират някъде – от тях не се търси доходност, защото най-голямата им ценност е да са налични бързо при необходимост (т.е. ликвидни средства). Препоръката е 10% от всеки получен доход да се заделя до събиране на съответната сума.
Да се управлява кредистоспособността означава човек да има относително ясна представа на какви заеми от институции може да разчита, ако се наложи. Разбира се, няма как да бъде сигурен за точна сума, но имайки предвид другите си задължения, как ги погасява, с какви доходи разполага и какво харчи, може да се ориентира в ситуацията. Въпросът е малко по-сложен за хора, които активно ползват кредити, имат няколко активни и не винаги плащат навреме. Пазарната логика на кредитодателите е, че колкото е по-рисков клиентът (т.е. по-задлъжнял, с ниски доходи и нередовно плащащ), толкова по-малка сума и с по-висока лихва ще получи. Парадоксално, но колкото по-закъсал и имащ нужда е човек, толкова по-малко пари и на по-висока цена ще му дадат. Именно затова е важно текущо да се обръща внимание на кредитоспособността – т.е. на това колко способни да погасяваме ни виждат кредиторите. И понеже промените там стават бавно (ако човек реши да погаси просрочен заем, най-рано в следващия месец това ще бъде отразено в партидата му в ЦКР), редовното информиране за активните, просрочените и погасените заеми може да се окаже решаващо. Един от начините е при погасяване на всеки един заем да се търси документ за липса на задължения от кредитора. Едновременно за статуса на всички кредити може да се получи информация от ЦКР. Електронна справка се получава, ако човек има електронен подпис и е безплатна, когато се издава за 14 дни (за по-къси срокове се заплаща такса). Детайлно за реда на заявяване и получаване на справката информация може да се намери тук.
Следващото ниво на медицинска превенция е активно лечение на съществуващи заболявания, за да не се допусне допълнително влошаване на състоянето. За финансовото здраве това означава при вече проблемна ситуация, да се предприемат съответните мерки за ограничаване на щетите и за оздравяване в последствие. Обичайно това са действия за управление на задлъжнялостта като погасяване на просрочени задължения до влизане в редовен погасителен план, преструктуриране на кредити, обединяване на задължения, но също и ограничаване на разходите, търсене на помощ при зависимости или неконтролируемо импулсивно харчене.
Въпреки че не са желани от никой, просрочията се случват. За съжаление те са най-прекия път към спиралата на свръхзадлъжнялостта (все повече и повече заеми, с които се покриват нови и нови задължения). Затова е от изключителна важност още при първите затруднения с обслужването на кредит да се вземат незабавни мерки (т.нар. управление на задлъжнялостта). От една страна това е свързано с ограничаване на разходите, така че да останат пари за изчистване на забавата (пак се опира до бюджета), а от друга – особено ако проблемът се очертава да е траен, като безработица, например – да се потърси съдействие от кредитора за нов план за плащане. Преструктурирането на кредитите (най-често – удължаване на срока и намаляване на вноската) дава глътка въздух, но по-дългия срок увеличава цената, така че преценката трябва да е внимателна. Друг вариант е обединяване на всички задължения в един кредит, чиято вноска да е напасната към доходите в момента и прогнозата за бъдещето. При всички положения, обаче, е важно да се гледа голямата картина – всички задължения, а не да се решава на парче според това кой кредитор е най-настоятелен при събирането на вземания. В такава ситуация трябва да се избягват нови кредити, а ако кредиторите са готови да отложат вноски или има гратисен период при новия кредит, обединяващ задълженията, това време трябва да се използва, за да се съберат малко пари, с които да се намали тежестта на дълговете.
Свикнали сме да приемаме, че всички решения, свързани с пари са рационални. За такива случаи и се отнася всичко до момента. Има, обаче, задлъжняване, което е следствие от психичен проблем – неконтролируемото импулсивно харчене („Виждам – искам – купувам на изплащане“) и т.нар. компулсивно задлъжняване. В първия случай става въпрос за проблемен контрол върху емоционалните импулси, а във втория – за вземането на заеми като временно облекчение на тревожността от постоянната финансова криза, в която живее човек. И в двата случая изходът е свързан с търсене на специализирана помощ (по-скоро психолози, отколкото финансови консултанти), тъй като проблемът не е незнание или липса на информация.
В заключение, ако обобщим всичко до тук, финансовото здраве е същото като физическото – изисква поддържане чрез здравословни избори и решения, които се отплащат със сигурна и стабилна среда за живот. Или ако перифразираме старата английска поговорка – Не сме толкова богати, че да се отнасяме безотговорно към парите си.