Предплатени кредитни карти?
ПРЕДПЛАТЕНИ КРЕДИТНИ КАРТИ – КАКВО СА И КАК РАБОТЯТ
Случва се – особено ако човек активно пазарува в интернет – определени сайтове да не приемат плащания с дебитна карта и да настояват за кредитна. Сдобиването с кредитна, обаче, не става веднага, ползването й е свързано с някои подводни камъни, за които трябва да се внимава, а и състоянието на собственото ЦКР не винаги позволява още един дълг, при това банков. И тогава се намира някой особено запознат с финансите приятел, който да попита „Ама защо не си вземеш предплатена кредитна карта?!“. На пръв поглед изглежда абсурдно – хем кредитна, хем предплатена – този кредит човек го връща преди да го е взел или какво? Затова – що е то предплатената карта, наистина ли е кредитна и кога има смисъл въобще да се ползва?
Предплатените карти като жирафи
Според стария виц за чукча, който след посещение в Африка се опитвал да обясни какво е жираф, разказът звучал така - „Бяла мечка виждали ли сте? Е, жирафът няма нищо общо.“. Подобен е и случая с предплатените кредитни карти – ако човек знае какво е кредитна карта, предплатената няма почти нищо общо. Парадоксално, но с дебитната сходствата са още по-малко, въпреки че предплатените изглеждат досущ като тях – пластмасови съвсем стандартни карти с всички атрибути и защити, с логото на картовия оператор (най-често Visaили MasterCard), с номер и валидност, с името на картодържателя в повечето случаи. Що за жираф е тогава тази карта?
Предплатените карти се появяват в англо-саксонските страни доста преди да достигнат Европа. В началото са подаръчните карти, които са особено популярни в САЩ през 80-те години на 20-ти век – издават се от конкретен магазин и са на стойност, определена от подаряващия. С тях вместо подарък, човек получава бюджет, който да похарчи в съответния магазин. В началото на 90-те те стават пластмасови, а през 1996 г. е приет закон, който задължава купоните за храна (ползвани в момента и в България), предоставяни от работодателите, също да са на пластмасова карта. Именно този закон променя условията на играта. Ако подаръчните карти са за конкретен магазин, купоните за храна би трябвало да се приемат във всички търговски обекти, които работят с тях. Това „отвързване“ на картата от конкретния магазин е предпоставката за лавинообразно нарастващата им популярност. Развитието им е толкова бурно, че в края на 90-те те са основният начин нискообразованите работници, които нямат дори банкова сметка, да си получават възнагражденията. В Европа предплатените карти навлизат чак след 2009 г., когато е узаконена Единната европейска платежна зона SEPA.
Всъщност предплатената карта и в момента работи повече като подаръчен ваучер, който се приема от всички продавачи на стоки и услуги, отколкото като дебитна или кредитна карта. Все пак какви са разликите в детайли? Дебитните карти са свързани с конкретна банкова сметка. С тях човек харчи собствените си пари, които се съхраняват от обслужващата го банка. Казано по друг начин, за да има дебитна карта, човек трябва да притежава банкова сметка в банка и в нея по някакъв начин да са се озовали негови пари (да ги е внесъл сам или да му ги е превел някой друг). При кредитните карти пък банката одобрява определен лимит за кредит, който човек харчи, плащайки с кредитна си карта (или теглейки на банкомат пари от нея). Веднъж месечно трябва да погаси натрупания дълг – всичко или определена част, но не по-малка от минимално определената сума за плащане. Ако остане неплатен дълг, по него започват да текат лихви като при истински кредит. Казано по друг начин, с кредитната карта човек харчи чужди пари на кредит, а за да получи такава карта, трябва да е бил одобрен като надежден кредитополучател от банка. Оказва се, че и при кредитните, и при дебитните банката е постоянно присъствие – без отношения с банкова институция, човек няма как да ползва нито една от двете карти.
Нещото, което правят предплатените карти, всъщност, е да заобиколят банките като участници в процеса по боравене със собствените пари. Предплатените карти позволяват да се извършват стандартни операции със собствени пари като теглене и безкасово плащане, без самата карта да е свързана с банкова сметка или банка. Собствените пари са предварително „заредени“ в картата и когато свършат, повече не може да се плаща нищо, докато там не се появи нова сума. Всичко това чисто технически се случва, като картовият оператор отваря за всеки клиент нещо като виртуален портфейл, с който е свързана картата и в който той може да си прехвърля пари от банкова сметка, през PayPal, GooglePayи т.н. Въпреки, че голяма част от предплатените карти в България, а и по света, се предлагат от банки, всъщност те са директно свързани с картовите оператори като Visaи MasterCard (и плащанията не минават през банките). Именно те се грижат за това парите да стигнат до сметките на търговците, на които е платено с тази карта. Това е и причината техните лога да са върху предплатените карти (вероятно оттам и заблудата, че става въпрос за някакъв вид кредитни карти). Малко извесетен факт за предплатените карти е, че в някои страни те могат да бъдат анонимни, ако парите, които се превеждат по нея са под определена сума.
Как се избира предплатена карта и за какво да се внимава?
Когато човек избира предплатена карта, трябва да си зададе няколко въпроса – къде се приема съответната карта, ползва ли се и в чужбина, освен в собствената страна, условията по издаването покриват ли собствените нужди (има ли застраховка, например, или гаранция при покупки в интернет), издаващата организация изглежда ли надеждна. Последното е особено важно, защото банките са много силно регулирани от държавата институции, собствените пари там в България са защитени включително и от Фонда за гарантиране на влоговете, т.е. вероятността парите от сметката просто да изчезнат практически не съществува. Предплатени карти, от друга страна, биха могли да издават различни финансови институции и затова е от съществено значение човек да се информира какви разрешителни и лицензи за дейността си притежава издателят, какви са политиките за защита от измами и кражби, как се гарантират парите в картата при фалит на издателя и т.н.
На последно място, но с огромна тежест в преценката коя точно предплатена карта е въпросът с таксите и комисионите. За разлика от дебитните карти, предплатените имат доста дълъг списък с дължими такси при различни условия и употреби. Най-честите такси са:
- такса издаване или активиране - при някои карти се плаща еднократно за целия период на валидност на картата – три или четири години, а при други се дължи годишно;
- такса за теглене в брой на банкомат – тя се променя в зависимост дали тегленето е в собствената страна или чужбина (задграничната може да е няколко пъти по-висока);
- такса за зареждане на картата – дължи се при прехвърляне на пари в нея;
- такса за неактивност – начислява се след определен брой месеци, в които не са извършвани плащания с картата;
- такста за преиздаване – плаща се когато изтече валидността на пластиката и трябва да се издаде нова;
- такса за блокиране или отблокиране на картата;
- такса за промяна на ПИН;
- такса за оспорване на плащане – обичайно се дължи, само ако оспорването се окаже неоснователно;
- такса за справки – най-често за наличния баланс по картата;
- такса за теглене на банкомат в чужда валута;
- такси за sms известия за трансакции и т.н..
Добрата новина е, че обичайно плащането на ПОС терминал е безплатно в собствената страна и в чужбина (все пак условието трябва да се провери за конкретната избрана карта). Иначе списъкът с такси е толкова внушителен, че канадската Финансова агенция за защита на потребителите ги определя като „доста скъп начин за харчене на собствените пари“ и издава специализирана брошура за какво да се внимава, когато се избира такава карта (може да се намери тук).
За какво тогава служат предплатените карти?
Въпреки, че се оказват доста скъпи, предплатените карти са полезни в няколко конкретни случая. Първият е, когато се налага често пътуване в чужбина и плащане с карта, а човек не разполага с кредитна и не би искал да рискува собствената си дебитна карта. Тогава предплатената се оказва добра алтернатива – с нея рискът е само за сумата, заредена вътре. Другата ситуация, в която тези карти са добре дошли, е при преместване в държава, в която получаването на кредитна карта е проблем – най-малкото поради липса на местна кредитна история, а няккаква карта е необходима, предвид начина на живот. Някои държави – като Германия – разрешават на граждани на трети страни (т.е. извън ЕС) да имат само базови банкови сметки. Това означава, че сметките не са разплащателни и с тях не могат да се свържат дебитни карти. За такива хора предплатените карти са единствения начин да плащат безкасово. Най-честата употреба на предплатените карти е като електронно портмоне за деца-тийнейджъри. Така в предплатената карта се зарежда определената от родителите сума, парите са на относително сигурно място, детето може да ги ползва, включително и за плащания в интернет, без да се налага родителите да участват във всяка трансакция. Във всички случаи обаче е необходимо внимателно да се оценят ползите и разходите по една предплатена карта, за да не се окажат прави канадците, че това е най-скъпият жираф на пазара.