Съвети и новини

OPEN BANKING – КОГАТО КОНКУРЕНТИТЕ ЗАРАБОТЯТ ЗАЕДНО - част 2

Част 1 Open banking и какво е отворено банкиране?

Кой печели или какви са ползите за потребителите?

Непосредственият печеливш – освен технологичните финансови компании, които получиха достъп до голямата игра на банките – са самите крайни потребители. Хиляди разработчици в последните години се втурнаха да правят какви ли не продукти, които да направят финансовия живот по-лесен, по-приятен и по-управляем.

Една от големите ползи е започналия и постепено усилващ се натиск върху банките по отношение както на цените, така и на качеството на обслужване и в частност на клиентското преживяване. Ако една дигитална банка като Revolut може да открие сметка за под пет минути и плащането от нея да е безплатно, то няма причина хората да продължават да се борят с традиционните банки, които не само, че изискват да се иде на място в клон за откриване на сметка, но после събират и немалко пари под формата на такси за ползването й. Този процес в България е особено бавен, но вече е започнал и алтернативните начини за разплащане полека стават все по-популярни и предпочитани, а това няма как да не окаже влияние върху поведението на банките в близко бъдеще.

Разработването и предлагането на умни приложения, които правят боравенето с пари лесно и в същото време изпълняващо целите на потребителя също е дългосрочно предимство на отвореното банкиране. Става въпрос за всякакви апликации, ползващи включително изкуствен интелект, които позволяват по-ефективен контрол върху харченето и избора на продукти. Настройване на различни лимити по видове разходи, които да помогнат за придържане към бюджета, предложения с най-изгодните продукти от различни търговци, по-лесно спестяване – това са само част от функциите, които подобни предложения предлагат. Разбира се, добре е човек да има едно наум при избора им – критериите, според които се правят предложения за харчене не винаги са в полза на потребителя – възможно е първите оферти да са на тези търговци, които плащат най-високата комисиона.  Във всички случаи, обаче, при внимателен подбор, харченето може да стане много по-контролируемо, а спестяването – по-лесно. Английската организация OpenbankingImplementationEntity, създадена от държавата с цел да изработи софтуерните стандарти и да дава насоки на бизнеса за работа с отворено банкиране, публикува в сайта си списък с приложения, разработени на този принцип. Целият набор от апликации е тук и разглеждайки го, човек може да си намери наистина интересни услуги и приложения (страницата позволява филтриране според предпочитанията за това какво да правят приложенията и за кого да го правят – хора или бизнеси).  

По-лесният достъп до заеми също не е за пренебрегване – вместо човек да трябва да доказва доходи, разходи в домакинството и надеждност, той просто може да се съгласи заемодателят да получи достъп до банковата му информация. При ползването на скоринг модели, одобрението за конкретна сума и при конкретни, напълно съобразени с финансовата ситуация на човека, параметри може да се получи за секунди. Получаването на бизнес заем е възможно да се случва на същия принцип, а за предприемачите бързият достъп до свежи пари понякога е от съществено значение.

Почти всеки бизнес рано или късно се сблъсква с някакви счетоводни неразбории и започва едно ровене и търсене на фактури и плащания из папки и банкови извлечения. Отвореното банкиране е предпоставка за автоматизирано – а по този случай и бързо, и евтино – счетоводно обслужване. Вероятно малките и средни предприятия биха усетили в най-голяма степен ползата, но имайки предвид, че именно такива са повечето функциониращи фирми, отвореното банкиране се оказва голям плюс и за тях.

Отвореното банкиране прави и значително по-лесна и сигурна за клиентите търговията в интернет. Един от възпиращите фактори за такъв вид покупки е стандартното предварително плащане – стоката първо се плаща, после се получава (т.е. чак тогава се вижда на живо) и ако нещо не е наред, следва връщане на поръчката и получаване на парите обратно. В зависимост от сроковете на доставчиците, цялото упражнение може да отнеме няколко седмици. Отвореното банкиране позволява плащането да става директно от банковата спетка към търговеца по инициатива на търговеца. На практика това означава, че редът се променя – човек поръчва, получава и вижда стоката си, потвърждава, че всичко е наред и чак тогава търговецът си взема парите директно от банката. При връщане на стоката по някаква причина, просто няма трансфер на пари в никаква посока. Получава се нещо подобно – но много по-удобно - на куриерските услуги Наложен платеж с преглед и проба, но без необходимостта да се ходи в офис и да се пробват обувки, например, пред цялата нервна опашка.

Недостатък – защото не всичко е розово – на отвореното банкиране е, че усилва социалното разделение. Още при лансирането на идеята през 2015 г. се чуха и скептични мнения, според които е наивно да се смята, че средностатистическият потребител ще е в състояние да разбере как функционира всичко това, ще управлява разумно данните си и ще получи по-добри условия от банките. Пет години по-късно проблемът кристализира – отвореното банкиране усилва социалното изключване. Казано по друг начин технически и финансово грамотните хора с достъп до пари, интернет и технологии могат да вземат най-доброто от тази инициатива. За останалите или нищо не се променя, или от тях се възползват както самите банки, така и всякакви маркетингови и небанкови финансови институции, ползвайки данните им за анализи или давйки им не чак толкова изгодни предложения. От друга страна, обаче, отговорността за собственото благополучие и добруване е индивидуална, така че всеки е свободен да навакса пропуснатото и да се възползва максимално от нелоша пазарна възможност, която е и адекватно законово подкрепена.

Отворено банкиране по български

Българският банков сектор в последните години прави впечатление на силно привързан към познаните си практики и модели. Въпреки това банките бяха законодателно принудени да се приведат в съответствие с изискванията на Директивата за платежните услуги PSD2. Това означава, че те – освен изпълнението на техническите изисквания като двуфакторното удостоверяване, например – разработиха и публикуваха APIs, които да бъдат ползвани от лицензирани трети страни. Първите, които обявиха стартирането на приложение, базирано на отворено банкиране, бяха разработчиците от Първа инвестиционна банка и на ОББ – още през 2019 г. в мобилните приложения MyFibank и ОББ Мобайл можеше да се добавят и банкови сметки от други банки, както и да се извършват основни операции с тях като проверка на наличност, проследяване на плащания и нареждане на преводи.

Въпреки това на местния пазар все още няма някакви впечатляващи местни приложения, които драстично да променят клиентското преживяване или цената на услугите. В началото на годината сп. CIO публикува пространен анализ за напредъка на българската банкова система в областта (целият текст може да бъде намерен тук), според който въпреки съответствето с изискванията на Директивата, съществен напредък няма.  Казано по друг начин – развръзката по отношение на отвореното банкиране у нас тепърва предстои.