Съвети и новини

КАКВО СА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРЕВОДИ SEPA И КАК РАБОТЯТ - част 2

Част 1 : Международни преводи SEPA част 1

Какво може да се плаща в SEPA

В настоящия момент в рамките на SEPA могат да се правят четири вида разплащания – паричен превод, незабавен паричен превод, директен дебит и директен дебит за бизнес потребители.

Паричният превод SEPA е електронно плащане от една банкова сметка към друга – практически няма разлика с преводите, коиото се правят в една и съща държава. Възможни са във всичките 36 страни-членки на Единната зона за плащания в евро и условията  по тях (най-вече размера на таксите) не би трябвало да се различават от условията по вътрешните преводи. Формално доставчиците на платежни услуги, които правят такива преводи трябва да са членове на този механизъм. Българските институции, които би трябвало да изпълняват SEPAпарични преводи са: банка Алианц, Българска банка за развитие, Българо-американска кредитна банка, Централна кооперативна банка, Д Комерс банк, ДСК, EasyPaymentServices, Easypay, Юробанк, Първа инвестиционна банка, iCard, Асет банк, Инвестбанк, Общинска банка, Paynetics, ПроКредит банк, Райфайзенбанк, банка Зираат, TBIбанк, Тексимбанк, Токуда банк, Transcart, Уникредит Булбанк и ОББ (актуалните регистри на членовете и на четирите механизма могат да бъдат намерени на страницата на Европейския платежен съвет тук). За да се направи превод чисто технически е необходим само IBAN на получателя – един работен ден по-късно парите вече ще са в неговата сметка.

При паричния превод SEPA не се начисляват никакви допълнителни такси – единственото, което се плаща са таксите на собствената банка. Преводите също така позволяват да бъде въведено основание или други пояснения за трансфера с максимална дължина от 140 знака. Това пък помага доста за автоматизацията при разпознаване на плащанията, най-вече от страна на търговци-получатели. Автоматично в рамките на паричните преводи SEPAе и обработването на отказаните и върнатите преводи, което го прави изключително бързо.

Към настоящия момент обемът на паричните преводи SEPA e над 20 млрд. трансфера годишно, т.е. те са все по-популярен и масово използван начина на плащане в Европа.

Директният дебит SEPA за физически лица и за бизнеси представлява удобен и сигурен начин да се плащат сметки и фактури и работи като най-обикновен директен дебит, но с международно плащане. Самият директен дебит е съгласие, което собственикът на сметката дава на обслужващата го банка тя да превежда пари на конкретни лица или фирми, когато ги поискат. Използва се най-често при повтарящи се плащания. С директния дебит вместо всеки месец човек да трябва да си търси фактурата за ток, например и да влиза в банкирането си, за да нареди плащането, просто дава такова съгласие на банката си (и, разбира се, уведомява и доставчика на ток). От този момент нататък всеки месец доставчикът на ток се свърза в банката и си иска сумата от фактурата за ток. Банката превежда парите, без въобще да занимава собственика на сметката – той само трябва да се погрижи да има достатъчно пари вътре. Този начин на плащане е много популярен както за наеми, така и за всякакви битови сметки – отопление, вода, интернет и т.н. Директният дебит за бизнеса е същото, но обичайно се прилага по отношение на доставчици – вместо всяка фактура да се плаща по отделно, доставчикът сам си взема парите от банката.

Основният плюс е, че човек не се занимава физически със сметките, а и няма опасност да пропусне срокове със съответните последствия като спиране на ток или прекъсване на интернета. SEPA позволява тези плащания да се правят безгрижно, независимо, че плащащият и получаващият парите са в различни държави. Това улеснява доста и трансграничните бизнес сътрудничества дори и когато става въпрос за съвсем малки фирми.

Разликите между директните дебити за физически лица и бизнеси са няколко. На първо място доставчиците на платежни услуги, които предлагат директен дебит SEPA могат да изберат дали да е само за физически лица или да добавят и бизнес клиентите (т.е. директният дебит за бизнес е пожелателен). При директният дебит SEPAза бизнес плащащият може да бъде само фирма. Различни са и политиките за връщане на вече направени преводи – при директния дебит за бизнес платецът няма право да си иска парите обратно просто така (както е при физическите лица). Плащането се счита за окончателно три работни дни след превода, като през тези три дни платецът може да си върне превода, но само по конкретни причини.

И при двата вида SEPA директни дебити защитата на потребителите е на впечатляващо ниво. В случай на измама или грешно преведени пари, разходите са за сметка на доставчика на платежни услуги (т.е. банката или друга финансова институция). При изискване на плащане, искащият трябва да може незабавно и еднозначно да бъде идентифициран. Също така до осем седмици след превода платецът може да поиска възстановяване на сумата без да се налага да посочва причина или да доказва основание (срокът се удължава на 13 месеца, ако става въпрос за неоторизирано плащане). Собствениците на сметки също могат да създават списъци с недопустими плащания, както и да определят максимални суми на преводите.

Също като при паричните преводи SEPA доставчиците на платежни услуги, които предлагат директи дебити SEPA трябва формално да членуват в механизма. Българските доставчици са двама за SEPA директен дебит за физически лица (iCard и Paynetics) и един за SEPA директен дебит за бизнес (Уникредит Булбанк). За сравнение – Австрия има над 400 доставчика и за двата вида директен дебит (броя доставчици по страни и видове SEPA плащания може да се види тук).  

Незабавният паричен превод SEPA епоследно разработеното и пуснато за употреба вид плащане в Единната зона за плащания в евро – през ноември 2017 г. В същността си той е като паричния превод, но целта му е да е бърз – парите отиват в сметката на получателя за под 10 секунди. Този срок се спазва, независимо дали става въпрос за работен или почивен ден, както и без значение по кое време на денонощието се превеждат парите. В момента към механизма за незабавни парични преводи SEPA са се присъединили 58% от доставчиците на платежни услуги в Европа. Всъщност точно този вид превод се оказва изключително удобен за физически лица във всякакви ситуации – от изпращане на спешни пари до бърз начин за разделяне на сметка в ресторант или в такси. Допълнително допринася за популяризирането му фактът, че също е на цената на вътрешните преводи, а те са безплатни в повечето европейски държави. Ограничение при незабавния превод е максималната сума, която може да бъде превеждана – в момента таванът е 100 000 евро, но ограничението се преразглежда на всеки две години и при нужда се променя (за сравнение до 01 юли 2020 г. сумата беше 15 000 евро). За съжаление в България само три компании са формални членове на механизма и могат да го предоставят – iCard, Payneticsи TBIбанк.

SEPA днес и утре

В момента плащанията в SEPAсе използват активно от над 539 млн. човека из целия ЕС и присъединените към зоната държави (общо 36). Всяка година те правят над 146 млрд. плащания, от които над 21 млрд. са парични преводи, а други 21 млрд. – директни дебити. Незабавният паричен превод – този, който се изпълнява за под 10 секунди - е най-популярният трансфер в рамките на SEPA. Въпреки, че миграцията към SEPA като начин за осъществяване на плащания в ЕС беше задължителна за страните членки и вече приключи, самата зона е непрекъснато развиваща се структура, която е фокусирана върху улесняване на живота на потребителите по отношение на всички аспекти на плащанията (затова и на дневен ред в момента са мобилните такива). Голямото предимство на SEPA – освен ниската цена,  достъпността и бързината – е, че за да преведе пари където и да е из съюза, човек има нужда само от IBAN на получателя. Това означава, че дори не е необходимо банковите сметки, между които е преводът, да са в евро. Обхватът на зоната също расте непрекъснато – Андора и Ватикава се присъединяват през 2019 г., така че в бъдеще е възможно присъединяването и на други несвързани директно е ЕС държави.

Въпреки че сякаш Единната зона за плащане в евро изглежда завършена и работеща, бъдещите цели на Европейският платежен съвет са доста амбициозни. Приоритетите за следващите години са няколко: хармонизиране на картовите плащания в интернет сайтове, базирани в европейски страни, подобряване и развиване на плащанията в брой по такъв начин, че да се стимулират електронните разплащания  и не на последно място по важност - улесняване употребата на различни инструменти за мобилни разплащания, включително и чрез подобряване на сигурността, недждността и разходната им ефективност. Казано по друг начин, през следващите години плащанията в рамките на ЕС ще стават все по-лесни и удобни за потребителите. Дано в някакъв момент българските платежни институции се доброволно или под натиска на потребителите се откажат от порочните си практики и също станат част от този процес.