Международни преводи SEPA част 1
КАКВО СА МЕЖДУНАРОДНИТЕ ПРЕВОДИ SEPA И КАК РАБОТЯТ - част 1
Човек и спокойно, и в мир с обслужващата го банка да си живее, все някога идва времето да направи международен превод. Независимо дали ще трябва да капарира нает апартамент за дълко чакано пътешествие или иска да прати пари на роднини някъде по света, първият въпрос, който изскача е Колко ще струва? Нагласата, че е скъпо не е без основание – през 2013 г. за превод на сто евро през граница в зависимост от банката трябваше да се плати между 15 и 45 евро. И понеже с този проблем се сблъскваха не само българите, още в края на 90-те в ЕС започнаха да се обсъждат идеи за някакъв механизъм, който да направи международните преводи толкова лесни и достъпни, колкото е свободното движение на хора, стоки и услуги в съюза. Механизмът стана факт през 2014 г. и вече седем години дава възможност за евтини трансгранични трансфери. България също е част от него (въпреки сериозната съпротива на местните банки), така че – какво е SEPA и как работи?
SEPA и движението на парите из Европа
Историята започва в началото на 1999 г., когато – в изпълнение на целта за пълноценен икономически и валутен съюз - еврото става официална валута в 11 държави от ЕС. Еуфорията е голяма, но още в края на същата година Европейската централна банка прави изявление, че въпреки въвеждането на новата единна валута, продължава да има огромно несъответствие между местните и международните платежни системи, което затруднява доста международното прехвърляне на пари и това налага създаването и на единна зона за разплащания. Европейската комисия – до известна степен под натиска на различни организации на търговците - признава тази необходимост: през 2000 г. тя обявява за свой приоритет изграждането в рамките на съюза на модерна единна зона за плащания, в която преводите през граница да не бъдат ограничавани по никакъв начин. От този момент до реалното създаване на такава свободна зона за разплащания минават почти осем години на проучвания, обсъждания, консултации с банките и всякаква подготвителна работа. SEPA – SingleEuroPaymentsArea – стартира през януари 2008 г. Следват още шест години, през които банките постепенно – със съпътстващите перипетии - преминават от съществуващата система SWIFTкъм SEPA. Така единната платежна зона става факт за държавите от ЕС, в които официалната валута е евро от началото на 2014 г., а за всички останали – включително и България – от октомври 2016 г.
Днес в Единната зона за плащания в евро (какъвто е българският превод, използван от БНБ) членуват 36 държави: 27-те страни-членки на ЕС, държавите от Европейската асоциация за свободна търговия (Лихтенщайн, Исландия, Норвегия и Швейцария), микро държавите, които имат специфични споразумения с ЕС (Сан Марино, Монако, Андора и Ватикана) и Великобритания, която въпреки Брекзит, остана член на SEPA. И въпреки, че изглежда като работата да е вече свършена и всичко да е готово и да си работи, самата зона се развива непрекъснато – до съвсем скоро предизвикателство (успешно решено) беше скоростта на преводите, а като хоризонт за развитие в момента се определя единния подход към дигиталните и мобилни разплащания.
Какво всъщност е SEPA и как работи?
Всъщност по-същественият въпрос е как работят международните преводи и каква е ролята на SEPA по отношение на тях. Когато човек реши да преведе пари от собствената си сметка по сметката на негов приятел в друга държава, банките трябва да направят поредица от операции. Първо банката на изпращача взема парите от неговата сметка (т.нар. кредитиране на сметката – операция със знак минус) и ги прехвърля в сметка на банката на получателя. Чак тогава тя на свой ред ги слага в личната сметка на получателя. Тези операции са счетоводни – физически не се разнасят никакви пари. Най-лесно всичко това става, ако и двете банки имат открити сметки в трета банка – така сумата по едната сметка намалява, а другата се увеличава. Проблемите започват, когато банката на изпращача и тази на получателя на парите нямат директна връзка по между си (а това е ситуацията между повечето банки по света). Тогава на помощ идва системата SWIFT(Society of Worldwide Interbank Financial Telecommunication) - Общност за глобална междубанкова телекомуникация. Както името показва, тя не се занимава с преводи, а с комуникация – изнамира коя банка с коя е свързана и се грижи съобщенията за паричните трансфери да са надлеждно изпратени и получени. Така всяка банка практически може да се свърже с всяка друга банка през междинни банки, като за цялото намиране на следващия по веригата и прехвърляне на съобщението за парите нататък се грижи SWIFT. Цялото занимание, обаче, не е никак евтино – всяка междинна банка си начислява някакви такси, често се налага превалутиране, за което също се плаща, а и ползването на самата система не е безплатно. Затова и дълги години международните преводи бяха толкова скъпи. Специфичната комуникация и размяна на стандаргизирани съобщения между поредица от банки също не става бързо – това пък е причината трансграничните преводи обичайно да се бавят дни наред.
Какво се промени?
Въвеждането на еврото, обаче, промени правилата на играта в Европейския съюз – вече имаше доста държави, които имат една и съща валута. Благодарение на това централната им банка също стана една – Европейската централна банка. Затова и създаването на по-ефективен начин на разплащане беше всъщност въпрос на време. Нещото, което SEPA прави е да свързва директно всяка банка или платежна иституция от страните-членки на зоната с всички други (практически това става през Европейската централна банка). Така не само, че отпада необходимостта от превалутиране (и съпътстващите такси), но и вече няма нужда от услугите на телекомуникационната общност – практически преводите в евро между държавите от SEPA по нищо не се различават от преводите между местните банки в една и съща страна. Затова и едно от изискванията на SEPA е цените, на които се извършват трансграничните преводи да са същите, на които съответната платежна институция прави националните си преводи. И въпреки, че става въпрос за плащания в евро, банковите сметки на плащащия и получаващия парите не е необходимо да са в евро - еврото е просто валутата, през която се осъществява преводът.
Така – макар и бавно – SEPA изпълни основната си цел – да хармонизира изцяло разплащанията в евро, така че хората и фирмите да могат да плащат лесно и удобно в цяла Европа, използвайки една сметка и една карта, както го правят в родните си страни. Предимствата на SEPA са доста – от една страна системата наистина е проста, удобна и ефективна. От друга гражданите на ЕС вече могат да плащат безгрижно със собствената си национална банкова карта навсякъде из съюза – независимо дали става въпрос за покупка във физически магазин в Исландия, например или за поръчка от естонски уеб сайт. Фирмите също са печеливши в новата ситуация – приравняването на плащанията към местните такива разширява значително пазарните възможности – вече всеки може да предлага лесно всичко из целия съюз без опасения, че цената на преводите ще унищожи напълно печалбата.
Една невидима на пръв поглед полза от SEPA е и увеличената конкуренция между доставчиците на платежни услуги – всеки се опитва да предлага все по-изгодни условия на клиентите си. Впечатляващо изключения от тази тенденция са българските банки – въпреки, че цените на преводите им са намалели значително в сравнение с времето преди въвеждането на SEPA (тук е проучването на Активни потребители на цените на банковите преводи преди и след SEPA), техните услуги продължават да бъдат удивително скъпи. Според първоначалната регулация на SEPA международните преводи трябваше да са равни като цени на вътрешните преводи в евро, но българските банки поддържаха доста високи цени и за тях. Затова няколко години по-късно регламентът се промени и изискването е трансграничните преводи да са ценово приравнени към вътрешните преводи в местната валута. Въпреки това дори и в момента повечето банки нямат обявени такси за преводи в SEPA, а на място в клоновете на много места дори и не са чували за Единната зона за плащания в евро (реални цени на преводи към средата на 2019 г. могат да се намерят в публикацията на Капитал, която търси причините за този негативен български парадокс). На фона на всичко това е доста интересно от къде са дошли 1,4 млн. парични превода SEPA, направени в България през 2019 г. (данните са от официалната статистика на Европейския платежен съвет по държави), при условие, че обикновения потребител почти няма директен достъп до услугата, благодарение на местните доставчици на платежни услуги.
Въпреки избирателната слепота на банките в България, благодарение на SEPA местният пазар на платежни услуги се променя в полза на потребителите – благодарение най-вече на чуждестранните дигитални банки, които предлагат повечето си услуги безплатно или срещу минимални такси и на българския пазар, а това неминуемо ще доведе до промяна и в поведението и нагласите и на традиционните местин банки.
Международни преводи SEPA част 2