Съвети и новини

Назад

Личните финаси - поглед отвъд заплатата и сметките

Личните финаси - поглед отвъд заплатата и сметките

Личните финаси - поглед отвъд заплатата и сметките

Когато стане въпрос за лични финанси, най-честата представа е с текущите доходи да се покриват разходите. Този подход е нелоша изходна точка, но в същността си личните финанси са нещо повече. Освен като управление на парите, спестяванията и инвестициите, личните финанси могат да се разглеждат и като начин за постигане на личните финансови цели, като в същото време човек се справя с краткосрочните си финансови нужди. Казано кратко – да се управляват личните финанси означава да се вземе максималното от текущите доходи. Как става това?

Първата стъпка е да се види и осъзнае голямата картина. Личното финансово благосъстояние не е само наличие на заплата (или друг доход) и сметки за плащане,  а е комплексен подход за ежедневното боравене с пари. Успешното справяне с личните финанси не е въпрос на късмет или вродени качества – някои го могат, други не. Всъщност става въпрос за базова финансова грамотност (т.е. да разбираме нещата, които ни се случват или искаме от финансова гледна точка) и набор от прости правила, спазването на които обикновено води до финансова предсказуемост, контрол върху случващото се и постигане на целите. За съжаление това не се учи в училище (поне не у нас) и се налага разбирането да става в движение. Добрата новина е, че не става въпорс за ядрена физика или висша математика, а за съвсем логични и интуитивни неща.  

Следващата стъпка е да се раздели управлението на личните финанси (които понякога са голяма бъркотия или изглеждат непоправимо зле) на по-малки парчета. Така нещата за правене започват да изглеждат доста по-лесни и конкретни. Едно от най-популярните разделения на личните финанси е на доходи, разходи, спестявания, инвестиции и застраховки. „Какви спестявания и инвестиции, при условия, че го караме от заплата до аванс?!“, биха си казали някои и биха били прави – в техния случай първоначално фокусът ще е именно върху приходите и разходите. Ако подходят рационално, обаче, съвсем скоро ще имат и някакви спестявания, а с увеличаване на сумата настрана, ще се появи и въпросът „Тези пари не могат ли да ми изкарат още пари?“. И тогава въпросът за инвестициите става съвсем логичен. Какво попада във всяка една от тези области?

Доходите сякаш са най-ясната част – това е заплатата. Тук, обаче, попадат и бонусите (при личните финанси бонус за Коледа не отива автоматично във фонда И аз съм човек, а харченето му се планира внимателно), доходите от наеми, дивиденти (50-те лева от земеделски земи в кооперация обичайно потъват някъде), доходи от временна заетост или почасова работа и т.н. Да се управляват доходите означава да се вземат решения, свързани с размера им. Такива решения могат да бъдат Да поискам ли увеличение на заплатата, как точно и какво да направя предварително, за да имам шанс да го получа, Да потърся ли допълнителна почасова работа, Да продам ли неща, които не ползвам, Има ли нещо, което мога да правя и хората биха платили за него, както и кога и защо трябва да взема такива решения.

Разходите също изглеждат проста работа – наем, заеми, данъци, храна, транспорт, забавления, пътувания, разходи по жилището, лекарства и парите свършват. На това място, обаче, са най-големите възможности за промени, които биха освободили допълнителни средства. Не става въпрос за лишения, а за разумен и осъзнат подход към харченето. Да се управляват разходите означава на първо място да се разбере точно къде колко пари отиват и след това да се предприемат такива промени, които биха освободили пари. Това може да стане по много различни начини – от оптимизиране на битовите разходи и транспорта през изгодно пазаруване до контролиране на импулсивното харчене. По този начин човек няма разко да забогатее, но със сигурност ще си върне контрола върху финансовата част от живота. Дали свободните пари ще бъдат спестени или ще покрият друг разход (особено ако приходите са по-малко от разходите) е въпрос на приоритети и отново на рационално решение, но стигне ли се до този въпрос, промяната вече е настъпила – човек решава за себе си и управлява парите си.

Често срещана заблуда по отношение на спестяванията е, че това са парите, които остават. Всъщност това са парите, които човек решава да отдели настрана и да не харчи в момента. Подходът към спестяванията е същия като към другите разходи – 80 лв. сметка за ток, 50 лв. спестявания, 23 лв. карта за градски транспорт. Факт е, че когато балансът е нестабилен, особено към края на месеца човек е склонен да посяга към спестените пари. Именно за такива случаи съществуват подходи за спестяване в ситуация с недостатътчно доход - микрофинансиращи организации от цял свят развиват и споделят начитите, които помагат да се заделят пари.

Инвестициите са следващо ниво в управлението на личните финанси. Да се замисли човек за тях, означава, че е отделил достатъчно пари и също че е достатъчно финансово грамотен, за търси как те могат да му донесат още средства. В случая не става въпрос за търговия с акции на борсата в Токио, а по-скоро отговор на въпроса има ли доходоносна алтернатива на банковите депозити, която да работи и с малки суми. Тук е важно да се направи уговорката, че високият доход при инвестициите върви ръка за ръка с високия риск, т.е. с вероятността цялата сума да бъде изгубена, както и с разбирането, че инвестиционните съвети са чудесни, но все пак става въпрос за собствените пари за спешни случаи и непредвидени разходи.

Застраховките за последния елемент на личните финанси. Как се вземат решения тук най-лесно може да се илюстрира с това има ли смисъл да се прави каско на колата. Няма един верен отговор, по-скоро решението зависи от стила на каране, честотата на инцидентите до момента, колко скъпи са ремонтите и частите, каква е вероятността колата да бъде открадната и т.н. Т.е. застраховките са начин да се спестят големи разходи в бъдеще в следствие на непредвидени събития, като основната преценка е колко струва застраховката, колко ще платя без нея и каква е вероятността да настъпи съответното събитие. По този начин се вземат решения не само за колата, но и за жилището, за здравето, при пътувания.

Ако обобщим всичко до тук, излиза че управлението на личните финанси е поредица от разумни решения за парите, с които разполагаме. За да стигнем до най-подходящите за конкретния ни случай решения, ни трябва финансово планиране. Това означава първо да оценим текущата си ситуация (т.е. да разберем в детайли къде отиват парите, които изкарваме), да си поставим цели (да имам 1000 лв. спестени до края на годината, например, или да погася напълно бързия си заем), да направим план как ще променим приходите и разходите и да пристъпим към изпълнение на плана. Във всеки от тези етапи могат да помогнат различни подходи и инструменти, но тях ще разгледаме отделно.

НАПРАВИ СИ БЕЗПЛАТНА КРЕДИТНА ОЦЕНКА

Още