Кредитни карти
Капан или възможност са кредитните карти
От нещо напълно непознати в зората на демокрацията у нас, днес кредитните карти са доста често срещан и ползван продукт. Свободата при пътуване и активната интернет търговия в последните години сякаш допринесоха за желанието на хората да имат и кредитна карта. Дори в България по данни на БНБ за 2019 г. има 1,2 млн. издадени кредитни карти. Това, обаче, е специфичен кредитен продукт, със своите особености, който, ако не се ползва разумно, може да доведе до значително задлъжняване. За какво става въпрос?
Какво представляват кредитните карти?
Кредитните карти са инструмент, който позволява на притежателите (т.нар. картодържатели) да купуват неща (в редки случаи – и да се теглят пари в брой), за които плаща някой друг (обичайно банка или т.нар. картоиздател) срещу ангажимента платената сума да му се възстанови в бъдеще заедно с лихва и такси. Кредитната карта обичайно има лимит, до достигането на който могат да се правят плащания. При погасяване на някаква сума, тя може да се ползва отново. Това означава, че ако човек има кредитна карта с лимит 100 лв. и е направил покупки за 60 лв., тогава парите, с които разполага са 40 лв. Ако погаси, обаче, 20 лв., тогава разполагаемите пари стават 60 лв. (40 лв. остатък + 20 лв. прясно погасени). Както при овърдрафтите (и за разлика от потребителските кредити), лихва се плаща само за сумата, която е била ползвана и за периода на ползването й. Обикновено по кредитните карти има т.нар. гратисен период – време, в което – ако се върне ползваната сума – не се дължи лихва (т.е. ако 20-те лв. се върнат в рамките на гратисния период, се дължат само те; ако е след него – върху тях се начислява лихва). За разлика и от повечето други кредитни продукти, изтеглената сума не е нужно да се погасява на равни вноски – всеки месец се дължи лихвата за ползваната сума и т.нар. минимална вноска (обикновено от 1% до 3% от лимита по картата). При кредитните карти са доста разпространени промоциите при покупки – отстъпки от стойността при плащане именно с картата и т.нар. програми cashback. При тях по сметката на картодържателя като бонус се възстановява част от сумата, похарчена предходния период.
Кредитната карта – подобно на дебитните карти – има валидност и в края на този период картодържателят е длъжен да погаси цялата дължима сума.
Прочети и Историята на кредитните карти
За да получи човек кредитна карта от банка, обикновено се изисква да работи на постоянен трудов договор, да са платени осигуровките му и кредитната му история да е добра. Небанковите финансови институции са по-либерално настроени – там е възможно да се издаде карта и при влошена кредитна история, както и при наличие на друг вид относително постоянни доходи, не само при трудов договор.
Как работят?
Когато купувачът даде картата си на търговеца, за да плати нещото, което си е харесал, всъщност в този момент няма истинска размяна на пари. Нещото, което се случва е, че по електронен път банката на продавача се свързва с банката на купувача и получава информация дали тази карта е валидна, дали не трябва да се задържи, има достатъчно пари, за да се направи покупката и дали не са надхвърлени дневни или седмични лимити за плащане. Ако всичко е наред, тогава сумата на покупката „се резервира“, плащането се отчита като успешно и купувачът си тръгва. По-късно – обичайно в края на работния ден, но са възможни и по-дълги интервали – всички плащания с карти се обединяват и се изпращат на банката на продавача (т.нар. акцептираща банка). Тя от своя страна, чрез картовите оператори (като Виза, Мастъркард или българския Борика) изпраща информация за дължимите плащания към банките на купувачите. Банките, издатели на картите, с които са направени плащания, превеждат дължимите суми на банката на търговеца, а тя – на самия търговец. Именно поради този процес, който понякога може да отнеме и няколко дни, някои плащания се „виждат“ (т.е. биват осчетоводени) доста по-късно, след като са били направени.
В специфични случаи е възможен и обратния процес – банката на търговеца да върне пари на купувача. Това става, когато някое плащане е оспорено от картодържателя – т.е. той твърди, че не е направено от него, че става въпрос за измама и може да представи доказателства за това.
За какво да се внимава?
Има няколко съществени неща, свързани с ползването на кредитни карти, ако се внимава с които, ползването на картата е дълго и безпроблемно:
- лихвите – тенденция при кредитните карти е лихвата им да е доста по-висока в сравнение с потребителските кредити или овърдрафтите. Причина, от една страна, е по-високия риск - реално това е необезпечен по никакъв начин кредит, който не се знае кога ще се погаси (минималните вноски са наистина много малки). Другата причина е по-скоро пазарна – търсенето на кредитни карти не намалява заради по-високите лихви, а и ако човек ги ползва разумно (т.е. погасява в рамките на гратисния период) благодарение на различните отстъпки и промоции, може да „избие“ дори годишната си такса и в крайна сметка да е на печалба. При ползването е важно да се обърне внимание как се променя лихвения процент – обикновено стойността му е различна в зависимост от това за какво точно се ползва картата: за плащане на ПОС терминал при търговец, за разплащане в интернет или за теглене на пари в брой. Ако се налага да се правят операции с висока лихва, тогава има смисъл човек да положи усилия да погаси, преди тя да започне да му се начислява (т.е. в рамките на гратисния период).
- таксите – именно таксите са един от капаните при кредитните карти. Обичайните такси са тези за кандидатстване, за издаване на картата и за поддържането й. Таксите, които човек пропуска, но му се налага да плаща след това, са доста повече: такса за плащане на ПОС терминал или в интернет, немалките такси за теглене на пари в брой от банкомат (тогава най-често се начислява фиксирана такса плюс процент от изтеглената сума), такса за блокиране на картата, такса за промяна на ПИН код, такса за надхвърляне на кредитния лимит (някои карти го позволяват, т.е. одобряват се и се правят плащания над лимита, но картодължателят се таксува за това), такса за забавяне на плащането на минималната вноска, такса за доставяне на самата карта в друг банков клон и т.н. Още в момента на подписването на договора си за кредитната карта, е добре човек внимателно да се запознае с това какво ще дължи в бъдеще и да съобрази поведението си с политиката на институцията издател (т.е. да не тегли пари в брой, например, да си следи сам кредитния лимит, да си спазва датите за погасяване и т.н.).
- гратисния период – препоръчително е човек да се запознае внимателно и с условията, касаещи гратисния период. Обичайно той е между 45 и 60 дни, но е честа практика да започва да тече от първия ден на месеца, в който е направена покупката. Т.е. ако човек си купи нещо на 05-то число, ще има време до 15-то число на следващия месец да върне парите без лихва. Ако покупката, обаче, е направена на 30-то число, тогава времето за „безплатно“ ползване на парите е само 15 дни (до 15-то число). Също е добре да се обърне внимание как се начислява лихвата, ако цялата сума не е погасена в гратисния период – част от картоиздателите практикуват начисляване на лихва от момента на покупката (т.е. на 16-то число се начислява цялата лихва от 05-то число на предходния месец).
- тегленето на пари в брой – това би трябвало да се избягва по всякакъв начин, защото – освен немалките допълнителни такси при теглене – не се ползва и гратисен период, т.е. лихвата (която не е малка в сравнение с други кредитни продукти) започва да тече в същия момент. За такива случаи някои картоиздатели предлагат специална услуга - при плащане на ПОС терминал при търговец, човек може да си „изтегли“ и малка сума в брой (обикновено до 50 лв.). Реално 50-те лева му ги дава търговеца от собствената си каса, а плащането с карта е на стойност цената на покупката + 50 лв. Във всички случаи трябва да се обърне специално внимание на условията за теглене, защото в същността си кредитните карти не са предвидени за такива операции и подобно поведение де санкционира финансово.
- размера на погасителната вноска – минималната дължима вноска изглежда много примамлива – човек си пазарува неща, а не плаща почти нищо (при кредитен лимит 1000 лв. и минимална вноска в размер на 2%, месечното плащане би било равно на лихвата + 20 лв.). Това, обаче, е най-прекия път към вечните кредитни карти – като се добавят и таксите за обслужване на картата, след три години съвестно плащане на минималната вноска, може да се окаче, че човек все така си дължи 1000 лв. с горница от неплатени такси. Затова препоръката е за пълно погасяване в рамките на гратисния период, а ако това е трудно понякаква причина – възможно най-бързо изчистване на дълга.
Ако всичко до тук се обобщи, излиза, че:
Кредитната карта е полезен инструмент за хора, които имат достатъчно пари да си го позволят.
При активна употреба, прилична бонус програма, следене на промоционалните плащания при партньори и погасяване в гратисния период, от кредитната карта може да се спечели (абстрахирайки се от необходимостта й при плащания в интернет и в чужбина, разбира се). Ако, обаче, човек я ползва като класически потребителски кредит или овърдрафт, тогава това е един от най-неизгодните продукти на пазара. Затова кредитните карти са също като лекарствата и отровите – разликата е в дозата и употребата им.