Съвети и новини

Назад

Какво се случва с просрочените ви кредити във времето

Какво се случва с просрочените ви кредити във времето

Какво се случва с просрочените ви кредити във времето

ДАВНОСТ ИЛИ ЛЕКУВА ЛИ ВРЕМЕТО ПРОСРОЧИЯТА

Години наред проблемите с прекомерната задлъжнялост и невъзможността да се обслужват взетите заеми се разглеждаха само от страната на личните фалити като възможен (но така и неприложим поради липсата на регламент) .изход. Това лято, обаче, доста бързо на първо четене в Народното събрание беше приета концепцията за абсолютната погасителна давност. Става въпрос за въвеждане на десетгодишен давностен срок, след изтичането на който ще се погасяват всички вземания срещу физически лица (двете изключения са когато дълговете са на еднолични търговци или в следствие на непозволено увреждане и неоснователно обогатяване). Идеята е това да става само с подаването на заявление до кредитора, че срокът на давността е изтекъл. Ще реши ли, обаче, това проблемите на длъжниците?

Какво е давност и как се прилага в момента?

Давността е период от време, след изтичането на който едно вземане вече не може да бъде събрано принудително (т.е. по съдебен път). В същността си това е нещо като наказание за кредитора, задето е подходил безотговорно към парите си и не е предприел възможните според закона стъпки да си върне кредита. Обратно на популярното мнение, давността не заличава задължението – то си остава и е възможно да бъде погасено доброволно. Давността не е бонус за длъжника – ако удържи на натиска някакъв период от време, задължението да му се опрощава. Тъкмо обратното – законът защитава добросъвестните кредитополучатели, налага санкции на недобросъвестните и дава възможност на кредитора да търси парите си по съдебен път (именно в тези случаи давността спира да тече). Давността се прилага, само ако кредиторът се откаже от тази възможност. 

Въпросите, свързани с давността се уреждат в Закона за задълженията и договорите (от чл. 110 до чл. 120). Там е предвиден общ давностен срок от пет години, с няколко изключения, давността по които е тригодишна. В изключенията попадат възнагражденията за труд, неустойките по договори, наемите, лихвите и периодичните плащания (т.е. месечните битови сметки, телефон, телевизия, интернет и т.н.). Давността по закон започва да тече от момента, в който дългът е станал изискуем. Това означава, че ако човек е взел тригодишен кредит през октомври 2020 г., давност ще започне да тече през октомври 2023 г. и крайният срок, до който дългът може да бъде събиран принудително, ще изтече през 2028 г. (петгодишната обща давност). Ако, обаче, в договора за кредит е предвидено, че при просрочие на три поредни вноски, например, договорът се прекратява и кредитът става предсрочно изискуем, то давността започва да тече от момента на прекратяването на договора (т.е. ако това стане през януари 2021 г., то от този момент започва да се смята давностния срок).

Интересен момент с давността е възможността тя да бъде прекъсната. Това се случва, ако кредиторът заведе иск за събиране на дълга (т.е. ако започне дело), ако длъжникът признае вземането (т.е. ако направи плащане, независимо в какъв размер или подпише документи за признаване или разсрочване на дълга) или ако вземането се предаде на съдебен изпълнител за принудително събиране. Във всички тези случаи след прекъсването започва да тече нов давностен срок. Логиката е, че ако самата давност е вид санкция за бездействащ кредитор, то за тя не би трябвало да се прилага за заемодател, който се опитва да си върне парите, но е в период на изчакване по независещи от него причини (каквото е чакането на решението на съда, например).

Давността също така не се прилага автоматично – ако кредиторът заведе съдебен иск, съдът няма да провери дали давността по дълга не е изтекла. Ако  човек иска да се позове на изтекла давност, за да не плаща определено задължение, трябва да направи писмено възражение до съответния съд в двуседмичен срок от уведомяването му за иска. Логиката тук е, че икономическите отношения се основават на съвестното изпълнение на поетите задължения. Неплащането е нарушаване именно на този принцип на добросъвестност и въпреки, че има възможност с времето задължението да бъде погасено по давност, съдът няма как да съдейства за неизпълнението на ангажиментите, като служебно проверява давността.

Ако обобщим всичко до момента – давността е възможност за длъжника да избегне това един дълг да му бъде събран принудително, ако кредиторът не се е заел с това навреме. Именно защото е възможност, прилагането й е изцяло в ръцете на длъжника. И не – давността не решава проблемите със свръхзадълженията, особено ако кредиторите търсят парите си.  

Какви промени се предлагат и какво вероятно ще се случи?

Краткият отговор е – промените са доста неясни. Въвеждане на десетгодишна абсолютна давност звучи интересно, но никъде не е указано от кога започва да тече тази давност - от момента на възникване на дълга (тогава ипотечните кредити биха се оказали погасени по давност по средата им), от крайния срок за изплащането им или от момента, в който станат изискуеми (както е в момента). Липсата на регламент би довел до сериозен хаос, а и вероятно до противоречива съдебна практика по темата.

Начинът, по който срокът е фиксиран точно на десет години също не е изяснен – при скоростта, с която работи съдебната система е възможно давността да изтече по време на очакането на решение на втора инстанция, например, и тогава кредиторът губи не само вземането, но и всички направени до момента разходи за събирането му. Вероятно срокът е зает от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е предвидена точно такава абсолютна давност за публичните вземания. Не е за пренебрегване, обаче, факта, че държавата разполага с много повече инструменти да си събере неплатените данъци в сравнение с обикновените кредитори (най-малкото за събирането им държавата въобще не е нужно да мине през съдебен процес – за тях се прилага т.нар. незабавно изпълнение).

Идеята тази давност да се прилага за всички към момента на приемането му, практически погасява по давност вземанията, възникнали по необслужвани кредити от преди 2010 г. Всичко това най-вероятно ще доведе до значително повишаване на лихвите, за да могат да покрият загубите по нередовните кредити, събирането на които ще бъде спряно от десетгодишната давност.

Друго вероятно последствие е прилагането на по-агресивни модели да събиране на просрочени вземания, още повече, че в новият регламент не се предвижда давността да спира да тече, когато кредиторите заведат искове. Ако в момента заемодателите са склонни да преговарят, да изчакват в моменти на затруднения и да търсят взаимоизгодно решение, то при абсолютна давност те биха предприемали действия за принудително събиране много по-рано в жизнения цикъл на кредита. В момента е факт, че кредиторите завеждат дела не когато заемът стане изискуем, а чак когато се уверят, че доброволно погасяване няма да се случи.

Друго доста вероятно последствие е увеличаване на броя на измамите при кредитиране. Десет години не са чак толкова дълъг период и не дотам добросъвестните длъжници могат умишлено да бавят процеса по изплащане на дълга, само за да дочакат заветната десета година, която задължанията им ще бъдат погасени по давност. А сметката за това ще платят всички изрядни платци.

Любопитен момент в тази ситуация е, че не само колекторските компании и Асоциацията на банките в България, но самото Министерство на финансите вече са заели официални позиции против въвеждането на тази абсолютна погасителна давност. Аргументите им са свързани както с очакван хаос в съдебната система, така и от значително влошаване на икономическата среда, в която и без друго навлиза сериозна криза. Едно от най-смислените и добре аргументирани мнения по темата е на проф. Ангел Калайджиев – може да бъде намерено тук. Той в детайли разяснява правните последствия от приемането на законопроекта в този му вид и прави интересното предложение ако въобще се въвежда абсолютна давност, тя да бъде 20 или 30 години. Понеже вероятността промените да бъдат финализирани преди началото на следващата година е доста малка, всъщност развръзката по темата с давността тепърва предстои. Отговорът на въпроса за просрочията, обаче, е еднозначен – абсолютната давност не само не лекува просрочията, но и вероятно ще влоши кредитната среда не само за длъжниците, но и за изрядните платци.

НАПРАВИ СИ БЕЗПЛАТНА КРЕДИТНА ОЦЕНКА

Още