Съвети и новини

Банковата карта трябва да се пази внимателно, човек трябва да е нащрек, когато я ползва, да не би измамници да източат информацията – все полезни съвети, които картодържателите получават. Щом си погледнат картата, обаче, някак не става съвсем ясно за каква информация чак пък толкова трябва да са предпазливи. Все пак върху нея има само име му и някакъв номер, който не се знае какво точно значи. Какво всъщност пише върху картата и кои са „чувствителните“ данни, които си струва специално да бъдат пазени?

Имената на банковата карта

Собственото и фамилното име на картодържателя са ясни – обичайно те са изписани в долната част. Освен тях върху лицевата страна на картата е името на банката издател и името на самата карта. Обичайно банките поддържат повече от един картов продукт и трябва да се различават – дали са за физически лица или бизнес клиенти, дали са по-стари или отговарят на последните промени и условия. Именно затова картите си имат имена и обикновено са изписани в дясната част (най-често в горния десен ъгъл, след името или логото на банката, но има и вариации). Следващото име е това на картовия оператор – то показва коя от големите компании се използва за междубанковото „изчистване“ на плащанията. Върху българските карти най-често са логата на Visaили MasterCard, но от няколко години на пазара съществува и Bcard на местния оператор БОРИКА.

Номерът на банковата карта

Въпреки, че изглежда като по-скоро случайна поредица от числа, оказва се, че всяка цифра от номера на картата означава нещо. Първата цифра показва индустрията, към която е насочена картата. Така 1 е запазено за авиокомпаниите (все пак един от прототипите на съвременните карти е била именно кредитна карта за купуване на самолетни билети). 2 комбинира авиокомпании и финансови услуги, 3 е за пътуване и забавление (затова и номерата на картите AmericanExpress започват с 3 – в началото те за заменили пътническите чекове), 4 и 5 са за банкови и финансови услуги (всички катри Visaзапочват с 4, а 5-цата е за MasterCard), 6 е за търговия и финансови услуги, 7 е за петролните компании и свързаните с тях индустрии, 8 – за здравеопазване и телекомуникации, 9 се свързва с националните стандартизиращи организации.

Следващите пет цифри са уникалния идентификатор на институцията, която издава картата. Списъкът с издателите и номерата им се поддържа от ISO– Международната организация по стандартизация, но достъпът до него не е публичен. Той функционира като кредитния регистър – само който подава информация, може да ползва информация; само който е част от списъка с издателите на карти, може да види номерата на останалите издатели.

Следващите цифри (от 7-мата до 15-тата) са идентификатор на картодържателя. Обикновено те съдържат част от номера на банковата му сметка. Значително по-интересна е последната цифра – тя е т.нар. контролно число по алгоритъма на Лун, което показва дали номерът на картата е наистина валиден. Всъщност тази формула за проверка се използва не само за банковите карти, но и при IMEIномерата на телефоните, номерата в канадската здравноосиурителна система и израелските лични документи. Става въпрос за алгоритъм, създаден от математикът Ханс Петер Лун от IBM през 50-те години на миналия век, за който той получава патент. Формулата е проста – взема се номера на банковата карта и всяко второ число, броено от дясно на ляво, се умножава по две. Ако картата е, например, с номер 4634 8932 1298 2767, тогава първата стъпка би изглеждала така:

4	6	3	4	8	9	3	2	1	2	9	8	2	7	6	7
8	6	6	4	16	9	6	2	2	2	18	8	4	7	12	7

 

След това при получените двуцифрени числа цифрите на единиците и десетиците се събират – ако числото е 16, тогава се получава 1 + 6 = 7; ако е 18 – 1 + 8 = 9. Резултатът отното се записва и изглежда така:

4	6	3	4	8	9	3	2	1	2	9	8	2	7	6	7
8	6	6	4	16	9	6	2	2	2	18	8	4	7	12	7
8	6	6	4	7	9	6	2	2	2	9	8	4	7	3	7

 

Последната стъпка е получените едноцифрени числа да се съберат – 8 + 6 + 6 + 4 и т.н. до края (резултатът е 90). Така полученото число трябва да е кратно на 10 – тогава номерът на картата е валиден (всъщност контролното число допълва числата, които означават нещо, така че да се получи търсения резултат).

Ако човек иска да си генерира контролно число, тогава вместо последната цифра 7, оставя празно поле (или Х, ако е любител на математиката), повтаря процедурата (просто започва от най-дясната цифра) и получената сума – този път е 83, защото последната цифра я търсим – я умножава по 9. Резултатът е 747 – от него трябва да се извади възможно най-малкото число, така че резултатът да е кратен на 10. В случая това става като се извади 7 – получава се 740 и то се дели на 10. Именно изваденото число е контролната цифра в номера. Всъщност при банковите карти цялата тази сметка никой не я прави на ръка – номерът на картата е кодиран в магнитната лента и проверката става от компютърните устройства, които я четат.

Валидността на банковата карта

Върху лицевата страна фигурира една дата – месецът и годината, в който валидността на картата изтича. Това не означава, че банковата сметка се закрива, а само че картата няма да може да се ползва. При дебитните карти обичайно новата карта се издава автоматично и известно време преди означения месец човек може да си я вземе от обслужващия го банков клон. При кредитните карти обикновено изтичането на картата се използва от банката като удобен момент за преглед на взаимоотношенията с клиента – дали е бил коректен платец, какви са текущата му кредитна история и задлъжнялост – и на база на тях често се преразглеждат условията по картата. Това означава, че е възможна промяна в лимитите, в лихвените проценти, както и в допълнителните условия. Без оглед на промяната в платежоспособността, идеята за подмяна на картите се налага най-вече поради износването на самата пластика, размагнетизирането на магнитната лента, както и за да са сигурни издателите, че картите в обращение са защитени с последните стандартни в областта на сигурността.

Чипът на картата за разплащане

Пак отпред е и пословутият EMV чип. Той съдържа информацията за картата и картодържателя и позволява безконтактни разплащания от близко разстояние (т.е. прави данните трудни за прихващане и копиране). Също така чипът заедно с ПОС терминала генерира уникален криптиран код, който може да бъде използван само веднъж и то за конкретната трансакция. Кодът съдържа както данни от чипа, така и от терминала и трябва да бъде потвърден. Може да го направи по интернет банката издател (тогава плащането отнема няколко секунди повече) или самият терминал. Съществуват два начина на употреба на картите с чип – чип + пин код (значително по-популярни в Европа) и чип + подпис (масово разпространени в САЩ).

Магнитната лента и лентата за подпис при дебитните и кредитни карти

На гърба на картата е магнитната лента. Тя съдържа информация за сметката и картодържателя, но вече не се използва за оторизация на плащания, защото технологията се счита за уязвима и остаряла. Полето с мястото за подпис също рядко се ползва по предназначение. Идеята му е била максимално персонализиране, така че търговците – приемайки карти – да сравняват подписа с този от документа за самоличност и така да предотвратяват измами. Именно затова е и текста, че картата не е валидна, ако не е подписана от собственика си. В реалността, обаче, никой не сравнява подписи.

CVV кодът на вашата карта за разплащане

Кодът за сигурност или CVV (cardverificationvalue) е номер, който позволява да се правят плащания, при които картата не присъства физически в момента на плащането. В истинските магазини е просто – идва човек, който има карта (евентуално може да е открадната, но тогава ще срещне затруднения с пин кода). В интернет, обаче, е по-сложно – някой въвежда някакъв номер на карта – дали е негова или просто е видял как друг човек плаща и е запомнил номера, никой не знае. Точно за такива ситуации помага CVV кодът. Това са три (или четири при AmericanExpress) цифри, които са със значително по-малък шрифт и се намират на гърба на картата. При плащания по интернет – освен номера на картата и валидността – обикновено се изисква и въвеждане на този номер. Добра новина е, че номерът не се съдържа нито в магнитната лента на картата, нито в чипа – има го само върху пластиката. Така дори и данните от картата да са източени (т.нар. скимиране) без картодържателят да подозира, плащането няма как да бъде наредено без този номер.  Законите също така забраняват на търговците да съхраняват CVV кодове. Това означава, че при пробив в сайт, в който човек е плащал с карта, данните му остават защитени и никой не може да открадне кода за сигурност.

Холограма и телефони за връзка

Холограми има при някои от наскоро издадените карти. Това са малки изображения, чиято идея е да направят фалшифицирането на карти по-трудно.

Последното нещо на гърба са телефоните за връзка при проблеми с картата. Обикновено те са на специален колцентър на банката издател и е стандартна практика да имат денонощно обслужване. Парадоксът е, че проблеми с картата най-често означава изгубена, открадната или задържана от банкомат карта, т.е. телефоните точно в този момент няма как да се видят. Затова е добре човек да ги има въведени в телефона или някъде другаде – на достъпно място, което да не предполага и наличие на картата, за да бъдат ползвани.