Какво е инфлация и как да се справим? 3
ДОБЪР ДЕН, ИНФЛАЦИЯ ИЛИ ЗАЩО РАСТАТ ЦЕНИТЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТОВА - 3
А какво предстои?
Оказва се, че настоящата ситуация е нещо като малка перфектна буря – стечение на обстоятелства, които имат един и същ негативен ефект върху потребителските цени у нас. Прогнозата, обаче – доколкото въобще могат да се правят смислени прогнози при още не съвсем ясно развитие на пандемията и свързаните с нея ограничения, е, че всичко това е временно.
Цените на горивата – които са в основата на ръста на повечето цени - се очаква да се стабилизират до края на тази година. Причината за резкия им скок е неразбирателство в ОПЕК+ - картела на страните, основни производителки на петрол – какво количестгво трябва да се добива на дневна база (основният спор е между Саудитска арабия и ОАЕ) и по този случай добивите са като по време на пандемията. Това означава, че предлагането е по-малко от търсенето и затова и цените растат. Понеже държавите-производителки на петрол са доста повече и всички те имат интерес да продават продукцията си, очакванията са съвсем скоро да се намери решение. В началото на седмицата също САЩ обявиха, че ще се намесят в спора, за да съдействат за по-бързото му решаване, за да се избегне повишаване на инфлационните очаквания. Всичко това е основание да се предположи, че в съвсем обозримото бъдеще цените на горивата ще се стабилизират, а оттам и всички свързани с тях цени като транспорт и електроенергия, например.
Също в рамките на годината се очаква намалените производствени мощности да се увеличат отново до предпандемичните нива. Дисбалансът в момента е следствие от това, че търсенето нарастна за една нощ – веднага след отпадане на корона-ограниченията, а отваряне на полу-затворени бизнеси отнема доста повече време (наемане на нов персонал, увеличаване на поръчките за суровини, купуване на нови машини и т.н. не става за един ден – според вида на бизнеса може да са нужни от няколко седмици до няколко месеца). Възстановяването на бизнесиге пък ще озапти натиска на търсенето върху цените.
Прогнозата е инфлацията да спре да расте на нива, които са над тези от последните години, но са в рамките на допустимото (все пак цените на въглеродните квоти не се очаква да намаляват изобщо, а според производителите на чипове нормалните доставки ще се възстановят за около две години). Прогнозата на ЕС е сходна – очакванията са за инфлация от 0,2% през 2020 г., 1,4% през 2021 г. и спад до 1,3% през 2022 г. (цялата прогноза за икономическото развитие на съюза е тук). Ръстът спрямо 2020 г. изглежда значителен, но не трябва да се забравя, че през цялата година бяха в сила различни ограничения, които пречеха на нормалното потребление, т.е. в цифрата 1,4% се наблюдава ефектът на много ниската база за сравнение. Всичко това на практика означава бавно движение нагоре през цялата 2021 г. и оставане на сходни нива през следващата година, но без резки скокове, като междувременно заплатите ще продължават да растат, така че да компенсират част от ръста на цените.
Защо усещането за ръст на цените на хората се различава от данните на НСИ?
Данните на НСИ за инфлацията в България изглеждат съвсем приемливи – 0,1% за май спрямо април, 0,7% за април спрямо март и т.н. В същото време усещането на повечето хора е за много по-съществен скок на цените. Къде се крие инфлацията в такъв случай и защо собствените наблюдения на повечето хора се различават от официалната статистика?
Както стана ясно, статистиката мери инфлацията с промяната в цените на стоките и услугите от потребителската кошница, като тя е някаква осреднена представа за покупките на средностатистическото домакинство. Основният проблем при средностатистическите данни е, че няма нито едно домакинство, чието потребление напълно да съвпада със средното. Това означава, че в зависимост от собственото си потребление, различните домакинства по различен начин ще усещат инфлацията. Хората, при които голяма част от доходите отиват за храна, усещат значително по-силно ръста на цените. Същото е валидно и за тези, които активно ползват собствени коли, или пък се отопляват само на ток, или в момента строят нещо. По-големия дял от доходите, похарчен за стоки, чиито цени активно растат в момента, дава усещане за много по-висока инфлация, отколкото показва статистиката. Статистиката не греши - същите стоки ги има и в потребителската кошница, но относителното им тегло вероятно е значително по-ниско отколкото в някое реално домакинство, което в момента страда от инфлацията.
Друга причина за усещането за по-висока инфлация е склонността на хората да се впечатляват повече от цените, които растат, отколкото от тези, които намаляват или не се променят. Така ръстът на хранителните стоки и бензина излиза на преден план, докато цените на обувките, например, остават незабелязани. Същото се случва и при плащане в брой (а то все още си е предпочитаното плащане, независимо от модерните нови технологии) – когато човек вади физически парите от портфейла си, брои ги, плаща и си прибира ресто, степента на осъзнаване на цената е много по-голямо, в сравнение с плащанията с карта. Плащанията в брой най-често са за ежедневни стоки – храни, кафе в заведение, бензиностанции, неща с по-ниска стойност, а именно техните цени се увеличиха в последно време. Още една причина е невъзможността на човешката памет да оперира с абсолютно точни времеви граници. Така впечатлението, че доматите преди бяха по-евтини, не може да бъде съвсем точно позиционирано във времето – това преди миналата година по същото време ли е или някакъв съвсем друг момент. По този начин собствените наблюдения започват да си противоречат със статистиката, но ако в последните години не сме оспорвали резултатите от прилагането на една и съща методика, тогава защо да го правим сега?
Съществува и още едно обяснение къде потъва част от инфлацията и то е свързано с надуването на ценови балони в области, които са извън потребителските кошници или са с много ниско относително тегло. Цените на колите – и нови, и втора ръка – растат стремглаво, основно поради недостига на чипове, като в България годишно се купуват около 350 хил. автомобила. Това означава, че през тази година поне 350 хил. домакинства ще усетят на собствен гръб ръста на тези цени, а в потребителската кошница Покупка на кола въобще не присъства, т.е. тази инфлация ще остане извън статистиката. Друг пример за такава скрита, но съвсем реално съществуваща инфлация са цените на жилищата. В последните години те непрекъснато се увеличават, като дори и в момента се наблюдава съществен ръст. Едно от обясненията е, че част от хората спестиха пари по време на затварянията и това ги прави по-смели при вземането на финансови решения, свързани с риск или дългосрочно задлъжняване, каквото е купуването на жилище с кредит. В тази категория попадат и цените на инвестиционни активи като акции или криптовалути – при на практика отрицателни лихви доста хора търсят доходоносни начини за съхранение на спестяванията, а това изстрелва цените на тези активи също нагоре. На практика това са балони, върху които, обаче, монетарната политика на държавата не влияе (всъщност дори и не се опитва да го прави), просто защото те минават под радарите на статистическите данни. А балоните имат склонността да се пукат след известно време, т.е. има голяма вероятност от бъдещи загуби на средства в тези области.
част 4 на Какво е инфлация чети тук