Какво е инфлация и как да се справим? 2
ДОБЪР ДЕН, ИНФЛАЦИЯ ИЛИ ЗАЩО РАСТАТ ЦЕНИТЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТОВА - 2
Кога инфлацията тръгва рязко нагоре?
Годишна инфлация от около 2% почти не се усеща, още повече, че това не означава, че всички стоки поскъпват точно с 2%. Когато, обаче, цените тръгнат нагоре, започва чудене от какво е предизвикано всичко това и как е най-добре да се реагира. Има няколко причини цените вкупом да започнат да се повишават. Първата е свързана с производството и това е т.нар. инфлация на разходите. Получава се когато се повишат цените на основни суровини за производството на стоките и услугите, нараснат възнагражденията или пък има някакви природни бедствия, които пречат на производството или го правят скъпо. Пример за това е цената на хляба през 2018 г. Тогава реколтата от пшеница се оказа с около 15% по-ниска от очакваната, самата пшеница беше с по-лошо качество (около 53% от реколтата е с добри хлебопекарни качества, в сравнение с 80-90% предходната година според Националната асоциация на хлебопроизводителите) и поради недостига, цените се повишиха. Логично, това рефлектира върху цената на хляба, която пък порастна с 20-30 ст. Изсветляването на заплатите (т.е. плащането на осигуровки върху цялото възнаграждение и спирането на допълнителните плащания към работници и служители „под масата“) има същия ефект – повишава крайната цена на стоката или услугата.
Втората причина за скок на цените е нарасналото потребление и тогава се говори за инфлация на търсенето – колкото повече хора се опитват да купят някаква стока, толкова повече расте цената й. Пример от съвсем скоро са цените на медицинските маски в началото на пандемията през 2020 г. Преди корона вируса стандартна маска се продаваше за около 0,15 лв. в аптеките, а по време на първото затваряне за броени дни цените достигнаха 10-15 лв./брой. Такъв тип инфлация се наблюдава в икономики, които са в подем – много хора работят, изкарват пари и се опитват да ги похарчат, с което леко подбутват цените на стоките, които търсят, нагоре. Нарасналите цени в заведенията в София преди пандемията бяха пример за същото – по време на европейското председателство на България в центъра на града беше пълно с платежоспособни чужденци (а и българи), които се хранеха навън и тласкаха цените нагоре.
Най-неприятният начин да се предизвика инфлация, разбира се, е увеличаването на паричната маса в обращение или казано по друг начин, когато централната банка започне да печата пари. Тогава, при относително постоянно количество стоки и услуги, парите стават повече и това, логично, рефлектира и върху цените. Ситуацията е същата, като в едно напълно затворено село да циркулират 100 единици от валутата му. Ако някой ден в селото внезапно се появят още 100 пари, тогава цените просто ще нарастнат двойно. В момента този сценарий е невъзможен за България – благодарение на валутния борд, левът е обвързан с фиксиран курс с еврото, а количеството левове в обращение са в пряка връзка с валутните резерви в БНБ.
Ако инфлацията е ниска, но все пак съществува, това е от една страна здраволсловно за икономиката, а от друга – позволява заплатите също да растат и покупателната способност, общо взето, да се запазва. Една от особеностите на инфлацията е, обаче, е че тя работи като самосбъдващо се пророчество и това са т.нар. инфлационни очаквания на хората. Когато веднъж се навлезе в инфлационна спирала, хората очакват цените да продължават да растат безконтролно и затова се опитват да се запасяват със стоките, които обичайно потребяват. Това завишено търсене в момента тласка цените още нагоре и предизвиква още инфлация. Или както разказва един стар банкерски виц – в централната банка се чудили как да стимулират потреблението и мислели дали да намалят лихвите, дали да увеличат заплатите или пък да отпуснат още пари, докато накрая дошъл главният касиер и кротко предложил просто да пуснат слух, че се задава инфлация.
Какво се случва с цените в България?
Цените у нас в последните няколко месеца съвсем осезаемо пораснаха, включително и водещата новина на 01 юли е, че парното и топлата вода поскъпват с между 4% и 23% в зависимост от конкретната топлофикация. Какво всъщност се случва?
Настоящата ситуация е неприятна комбинация от натрупване на различни причини, които, обаче, водят до едно и също – ръст на цените. На първо място е инфлацията на търсенето – след цяла година различни видове ограничения на нормалния живот и потреблението отново всичко е отворено. През тази година част от хората наистина обедняха осезаемо, но други натрупаха значителни спестявания. Всички офис служители, работещи от къщи, например, се оказаха със спестени пари за кафета, закуски и обеди за всеки работен ден, а това съвсем не са малки суми. Пропуснатите спортни активности и забавления, дистанционното учене на децата, отпадналият транспорт до офиса и обратно акумулираха пари в домакинствата, които сега започват ентусиазирано да се харчат. През тази една година, обаче, заради пониженото търсене, част от доставчиците на стоки и услуги си промениха дейността така, че да произвеждат по-малко – все пак никой не иска да си трупа непродаваеми запаси. Затова сега, когато търсенето се възстанови, всъщност няма достатъчно предлагане. И понеже търсенето е платежоспособно (т.е. хората имат пари да платят това, които искат), цените просто тръгват нагоре. През 2020 г. 23,8% от българите (1,6 млн. човека) са били под прага на бедност (данните са от НСИ), което означава, че в настоящата ситуация поне един от всеки четири човека практически гладува, а този процент междувременно вероятно се е увеличил. Така, за съжаление, платежоспособната част от населението тласка цените нагоре, а негативните последствия са за най-уязвимите.
Втроият фактор, който води до увеличение на цените са производствените разходи. През последните месеци на международните пазари се случиха няколко неща, които са напълно извън контрола на България, но които пряко влияят върху цените у нас. От края на 2020 г. започнаха да растат цените на петрола, природния газ, горивата и електроенергията. В момента те са в най-високата си стойност от 2011 г. насам, като само за месеците от ноември до сега цената на петрола Brentсе е увеличила със 100%, а на природния газ – с 70%. На практика това означава, че всяка стока или услуга, която включва в себестойността си транспортни разходи или петролни продукти при производството – от хляб до дрехи от изкуствени материи, вече е с увеличена цена. Отделно разходите за гориво за собствените коли в домакинствата също вървят нагоре. По отношение цената на тока ситуацията е подобна, като в конкретния случай, освен за цената на природния газ като основно перо в цената на електроенергията, става въпрос и за ръст на цените на въглеродните емисии – те са нараснали от 23 евро/тон през октомври до над 55 евро/тон през юни (това са квоти, които се купуват от ТЕЦ-овете и други замърсяващи производители и дават правото в атмосферата да се отделят вредни газове – идеята е със събраните пари да се развива производството на чиста енергия от възобновяеми източници). Резултатът – цените всички стоки и услуги, които включват ток в производството си, също растат. Българската икономика е ориентирана към вноса – както на готови стоки, така и на суровини и материали за производство. Международният транспорт, обаче, в последните няколко месеца беше възпрепятстван – заради няколкодневното запушване на Суецкия канал и глобалния недостиг на транспортни контейнери цените на транспорта продължават да растат, а това се отразява и върху крайната цена за потребителите. Недостигът пък на чипове в глобален мащаб тласка сериозно нагоре цените на електрониката и автомобилите, включително и на употребяваните такива (изключително задълбочен анализ на проблема с чиповете и цените на колите може да се намери в този текст на Капитал). И още, и още, и още.