Какво е инфлация и как да се справим? 1
ДОБЪР ДЕН, ИНФЛАЦИЯ ИЛИ ЗАЩО РАСТАТ ЦЕНИТЕ И КАК ДА СЕ СПРАВИМ С ТОВА - 1
Сякаш всички пострадаха по време на ограниченията заради корона вируса – неработещи бизнеси, съкратено работно време, намалени заплати, спад в потреблението. В същото време сега, когато животът бавно почти се върна към нормалното си състояние, цените на всичко рязко потеглиха нагоре – с двадесет лева в магазина вече не се купува почти нищо съществено. Защо става така?! – недоумяват повечето хора и с право – всички би трябвало да имат по-малко пари, кой и как най-вече се очаква да плаща такива сметки?! Пък и нали икономиката уж е стабилна – валутен борд, обвързаност с еврото – от къде се взе тази инфлация и така ли ще е оттук нататък? Парадоксално, но случващото се в момента с ръста на цените си има и обяснение, и относително ясна прогноза как ще развие, и изпитани начини за оцеляване в такива ситуации. Затова – защо растат цените в България, ще спрат ли някога и какво да правим междувременно?
Нормално ли е да растат цените или какво е инфлацията?
Почти всички, преживели края на 90-те в България се напрягат, когато чуят, че става въпрос за инфлация – все още са живи спомените как цените се променяха от сутринта до вечерта, седмичната заплата не сигаше за нищо (тогава на доста места започна да се плаща на седмица, за да не „стопяват“ напълно парите до края на месеца), а с цяла пенсия можеше да се купи килограм кашкавал. След въвеждането на валутния борд икономиката се стабилизира, а инфлацията сякаш изчезна и така минаха доста години. Всъщност реалността е, че инфлацията изчезна от новините, но продължи да си съществува, макар и в значително по-малък размер. Нормално ли е това?
За да се отговори на този въпрос, трябва да се тръгне от малко по-далеч – какво всъщност е инфлацията? В една пазарна икономика цените са нещо динамично – някои растат, други намаляват, трети се движат сезонно нагоре и надолу. За инфлация може да се говори само когато цените на стоките и услугите общо започнат да се повишават. Резултатът от това повишение е, че с едни лев се купуват все по-малко неща, а друото име на този процес е поевтиняване на валутата. За да се оцени има ли инфлация и колко е голяма, много съществен въпрос е цените на кои точно стоки и услуги се наблюдават - все пак дори и двойно увеличение на гумите за трактор или пощенските марки едва ли ще засегне финансите на много хора, но пък малка промяна в цената на хляба ще се отрази на почти всички. Понеже това е въпрос от съществено значение за обществото, решението на икономистите е да наблюдават какво се случва с цените на стоките и услугите, потребявани осреднено на ниво домакинство. Това означава, че ако половината хора ходят на работа с градски транспорт, а другата половина – само с кола, то в потреблението на средностатистическото домакинство ще са включени и билети, и бензин, но в съответните по-малки количества. На този принцип се формира т.нар. потребителска кошница, като в нея попадат стоките и услугите, потребявани от домакинствата в рамките на годината. Те могат условно да се разделят в три групи – хранителни стоки, нехранителни стоки и услуги (разделението, което се ползва в еврозоната пък е всекидневни стоки, дълготрайни стоки и услуги). Въз основа на промяната на цените на стоките в тази потребителска кошница от месец в месец или от година в година се изчислява инфлацията. Това става като цените във всеки следващ период се сравняват с избрания за база. Ако в кошницата има само три неща – 100 хляба, 200 литра бензин и две посещения при фризьор и през първата година те струват съответно 200 лв., 500 лв. и 30 лв., тогава стойността на потребителската кошница ще е 730 лв. Ако през втората година цената на хляба се е увеличила с 25 ст., бензинът – с 10 ст., а фризьорските услуги с 5 лв., тогава стойността на кошницата ще е 785 лв. Инфлацията се изчислява като стойността за периода, който ни интересува, се раздели на стойността на кошницата през базовата година, а резултатът се умножава се по 100, за да се получи процент. Така, в горния пример, 785 лв. (стойността на кошницата през втората година) се дели на 730 лв. (стойността през базовата година), резултатът – 1,075342 – се умножава по 100 и се получава 107,53%. Това означава, че при такова движение на цените на избраните стоки, годишната инфлация е 7,53% (разликата с базовата година, която се приема за 100%).
Реалните потребителски кошници, разбира се, включват много повече и разнообразни стоки и услуги – от различните видове хранителни стоки и напитки през облекло и обувки до разходи за ремонт на жилище, ВиК услуги, транспорт, лекарства, книги и развлечения. Подробно описание на стоките и услугите, включени в т.нар. малка потребителска кошница с 206 наблюдавани позиции, ползвана от Националния статистически институт, може да се намери тук, а самата ползвана методология е подробно разяснена тук (голямата потребителска кошница, използвана за изчисляване на инфлацията включва 836 различни стоки и услуги и пълният списък за 2021 г. е тук).
Въз основа на данните за движението на цените в потребителската кошница, НСИ изчислява и публикува няколко индекса, свързани с инфлацията в България. Първият е Индекса на потребителските цени (често се среща като ИПЦ) и той е официалният за страната ни измерител на инфлацията (ИПЦ за май 2021 г. спрямо април тази година е 100,1%, т.е. месечната инфлация е 0,1%). ХИПЦ пък е Хармонизирания индекс на потребителските цени – почти същото, като първия, но сметнато по методика, която е еднаква за всички страни от ЕС (разликата с българския индекс е, че във втория се включва и потреблението на чуждестранните домакинства в страната и т.нар. институционални домакинства). Последният показател е Индекса на цените на малката кошница (ИЦМК) и той мери инфлацията на стоките и услугите, които осигуряват жизнения минимум. Всеки месец НСИ изчислява и публикува данни за стойността на тези индекси спрямо избраната за базова година (при ИПЦ това е 1995 г., а при ХИПЦ – 2015 г.), спрямо предходния месец, спрямо същия месец на предходната година и т.н. (редовете с всички данни могат да бъдат намерени тук, а значително по-леките за четене ежемесечни прессъобщения са тук). НСИ също така са създали и любопитен калкулатор, в който човек, избирайки сам базовия и наблюдавания период, може да види инфлацията спрямо различни моменти (инфлацията през май тази година спрямо май миналата, например, е 2,5%).
Стойностите на инфлационните показатели, разбира се, не винаги се движат нагоре – цените могат да намаляват и тогава се говори за дефлация. Хиперинфлация пък е безконтролно нарастване на цените (това, което стана в България в края на 90-те), а стагфлация е инфлация по време на икономически спад и безработица.
Ако човек разгледа внимателно данните, прави впечатление, че цените – макар и бавно – се движат доста устойчиво нагоре, т.е. винаги има някаква малка инфлация. Икономистите и експертите приемат, че това е нормалното състояние на пазарните икономики и при нива между 1% и 3% годишна инфлация всичко е наред и съответната икономика се развива добре. Причината да приемат ниската инфлация за нормална е, че се смята, че ако домакинствата имат очакване за намаляване на потребителските цени в бъдеще, то те вероятно биха отложили част от покупките си, а това ще доведе до свиване на икономиката (никой не купува сега – намалява се производството, а оттам и доходите на част от хората, което води до още по-малко потребление и до още спад в производството и така в спирала надолу докато се стигне до истинска икономическа криза). Други икономисти са на мнение, че ниската инфлация е следствие от това, че предлагането никога не е равно на търсенето, а съвсем леко изостава и така потребителите, търсещи стоки и услуги с много лек дефицит, бутат цените нагоре. Които и да са прави, факт е, че в най-развитите икономики инфлация в малък размер присъства и това не пречи на никого (това са данни с динамиката на инфлацията в петте най-развити държави за периода от 1950 до 2005 г.)
Какво е инфлация и как да се справим част 2