Как се промени семейният бюджет последните 100 години
Въпреки че така често споменаваните напоследък семейни бюджети с прилежащите им екселски таблици и приложения за телефони изглеждат като нещо наскоро измислено, концепцията е доста стара и отдавна популярна. В началото на 20 в. готварските книги у нас са били не просто списък с рецепти, а цялостна насока как семейтвото да се справя с домакинството си – начина на подреждане на жилището през пазаруване и готвене до стандарти за развитие на децата. Неразделна част от всичко това са били и семейните бюджети. В една от Готварска книга с полезни съвети за младата домакиня от 1927 г. подобаващо внимание е отделено на управлението на семейните финанси. Какво пише там?
Разделът, посветен на бюджета започва с кратко разяснение на основните принципи – че за финансовото добруване на семейството са еднакво важни както сметките (т.е. за какво вече са похарчени наличните пари), така и планирането на разходите (т.е. бюджетът). За по-добро разбиране сметките, са наречени „финансова история“, а бюджетът – „финансово пророчество – какво ще се случи в бъдеще“ и са сравнени с другите фактори за семейно щастие като „мира в дома, апетитните ястия и веселия темперамент“. Този подход всъщност кореспондира на разясняването на термини и основни принципи в управлението на личните и семейни финанси, с което започва почти всеки текст за начинаещи, посветен на тази тема.
За да бъдат мотивирани домакините да се захванат със сметки и бюджетиране, са изтъкнати трите основни предимства на този подход:
- че по този начин в семейството е съвсем ясно какво е получено срещу похарчените пари – спестявания, жилище и текущи разходи или пък „гощавки, балове и други развлечения“, чиято обща стойност може да е равна на вноската към банката (явно кредитирането е било масово разпространено и тогава);
- че само въз основа на разходите за предходния период може да се изготви реалистичен бюджет за предстоящите месеци, защото – както се твърди – „най-ефикасната икономия е тази, която се постига чрез безболезнено намаляване или съкращаване на някои разходи“;
- че сметките и бюджетът премахват финансовите спорове и недоразумения в семейството – при въпроси от страна на съпруга за това къде са отишли парите, отговорът е в сметките.
Не трябва да се забравя, че все пак става въпрос за 20-те години на миналия век. Работещите жени със собствени доходи или семейства, в които и двамата съпрузи работят са били изключителна рядкост. Обичайно омъжените жени са били домакини и са се занимавали именно с това – поддържане и управление на домакинството. От тази гледна точка ясните разходи, доброто планиране и липсата на конфликти с партньора са били основните причини да се прибягва до бюджети, т.е. начин да се осигури безметежно текущо живеене. В днешно време основният мотивационен фокус сякаш е върху контрола, целите и смисъла – т.е. не толкова как точно живея сега, а какво ще постигна в бъдеще. Въпросът с контрола върху собствените пари въобще не е тема преди сто години – сякаш никой не поставя под съмнение факта, че всеки взема обмислени решения. Днес голяма част от усилията по бюджетиране и харчене са свързани с придобиване отново на независимост от една твърде изкушаваща към потребление среда – не само като предлагане на апетитни стоки и услуги, но и като възможности за задлъжняване и живеене доста над границата на собствените средства. Крайната цел като нещо значимо, случващо се в момент в бъдещето също е интересна промяна на фона на живеенето тук и сега, характерно за времето преди сто години. Не е ясно дали са свързани, но е факт, че стресът и тревожността днес са нараснали в значителна степен. Да се мисли за бъдещето е похвално, но животът всъщност е настоящия момент и пренебрегването му води до непрекъснато усещане за неудовлетвореност. Затова може би има смисъл да се намери баланс между желаното състояние на финансова независимост или притежание и фокусирането върху настоящия момент като единствен, в който наистина живеем.
Съветите към младите домакини продължават с изясняване на техническите въпроси на воденето на сметки и бюджетирането – сметководните книги и бюджетни таблици. Всъщност предлаганият метод е доста времеемък: всеки от съпрузите трябвало да има малко тефтерче, в което да вписва разходите, направени през деня. Вечерта ги прехвърляли в месечната сметководна книга, а в края на всеки месец ги обобщавали в годишната. Общо взето доста писане и смятане е било нужно преди сто години. Промяната за това време е свързана най-вече с опростяване на техническата част – готови таблици (като тази) и много приложения за телефони и таблети. В същността си перата и в бюджета, и в сметките не са се променили особено – храна, облекло, наем, осветление, отопление, вода, застраховка, данъци, благотворителност. Впечатление прави, че застраховките вероятно са се ползвали повече от сега, както и присъствието на дарителството като съвсем стандартен месечен разход.
Препоръките за бюджетиране започват с доста мъдрата констатация, че универсален метод не съществува, дори когато става въпрос за семейства с еднакви доходи и еднакво обществено положение. Как би трябвало да изглежда бюджетът и тогава, и сега зависи от характеристиките на самото домакинство – „схващанията за личния живот и амбициите, местните условия, броя и здравословното състояние на членовете на домакинството“. Общите препоръки, обаче, са едни и същи за всички – че колкото по-малък е общият доход в семейството, толкова по-малко пари трябва да отиват за лукс и развлечения и че по 1/10 от доходите трябва да отиват за застраховка и за влог в някоя банка, който се използва само в случай на „злощастие“. Препоръчителните проценти, които да се спестяват и които да се използват за погасяване на дългове вече са различни, но принципът си е останал същия – разполагане според възможностите, пари за черни дни и разумна употреба на наличното.
По отношение на спазването на бюджета, особено внимание се обръща на необходимостта от стриктно придържане към него. В детайли е обяснено, че ако някой разход надвиши бюджетираната сума, друг разход трябва да се намали със същото количество пари. Изглежда, че това е най-съществената разлика с настоящия момент – на никой тогава не му е хрумвало да задлъжнява, за да изкара месеца или за да си купи нещо, за което няма пари. Затова и заключението в раздела с бюджета звучи така: „Разумно планиран и съблюдаван, бюджетът е едно голямо удобство за правилното разпределение и изразходване на приходите и за максимално използване на благата от живота“. А това е истински актуално, дори и сто години по-късно.