Съвети и новини

КАК РАБОТЯТ БАНКОМАТИТЕ

Също както и при банковите карти, толкова сме свикнали с банкоматите, че сякаш винаги ги е имало. И само възрастните си спомнят времето, когато заплатите се получаваха в брой срещу подпис в т.нар. ведомост и ако човек си е взел по-малко пари от вкъщи и те свършат, няма как да получи лесно още. Преди няколко години броят на банкоматите по света надхвърли 3,5 млн. Това, обаче, сякаш беше звездния момент за тези машини – тенденцията в момента и в бъдеще е те постепенно да намаляват заради все по-популярните безкасови разплащания. Но докато все още ги има и се ползват активно – кога всъщност се появиха банкоматите и как работят?

Как се появяват банкоматите?

Банкоматите днес са електронни телекомуникационни устройства, които позволяват на клиентите на различни финансови институции да оперират с парите си – да теглят суми в брой, да внасят по сметката си, да прехвърлят пари между различни сметки, да плащат кредити и други задължения. Всъщност вършат почти същата работа като банковите служители, но без да се налага да се общува с хора, да се спазва работно време и да се ходи до конкретен банков клон. Затова и често срещаният надпис на латиница, който показва, че става въпрос за банкомат е ATM - automatedtellermachine, т.е. автоматична машина – касиер.

Различни държави спорят за авторството на банкоматите. Ако се проследят патентите на технологията им, обаче, първият е английски и е от 1962 г. Той е свързан с идеята да се комбинира в карта-носител идентичността на собственика и ключ за оторизиране на различни операции (днес – ПИН) . Машина, наречена банкограф работи за кратко в САЩ през 1961 г. В нея е можело да се депозират банкноти, монети и чекове, но шест месеца след поставянето й е премахната поради липса на интерес от страна на клиентите. Въпреки това устройството е патентовано през 1963 г. Има данни, че през 1966 г., пак за кратко, в Япония е работела т.нар. компютърна машина за заеми, която – при поставяне вътре на кредитна карта – е отпускала тримесечен заем с 5% лихва, но няма много официална информация за това устройство.

Големият пробив е в Европа и се случва почти едновременно (с няколко седмици разлика) в Англия и Швеция (именно оттам идва името банкомат). Всъщност не става въпрос за внезапно и неочаквано откритие, а за натрупване на опит и технологии. Факторите, които допринасят са от една страна бързо разпространяващото се самообслужване – бензиностанции, автомати за храни и напитки, билети за обществения транспорт, а от друга – стартиралото вече активно развитие на компютърните технологии. Така, на 27 юни 1967 г., английската банка Бърклис отрива официално първия банкомат в клона си в Лондон. Той е работел като машинно четими хартиени чекове, предварително издадени от касиер в банката, се пъхат в машината, а тя в замяна дава пари. Ръководителят на екипа разработчици Джон Шепърд-Барън споделя по-късно, че си е мислел, че трябва да съществува някакъв начин човек да има достъп до парите си от всяка точка по света и му е хрумнало, че ако шоколадът в автоматите за храна се замени с кеш, това би било възможно. Шведският банкомат е пуснат в употреба девет дни по-късно, а друга английска разработка излиза на пазара само месец след това. Разпространението от този момент нататък е неудържимо. Днес банкоматите са навсякъде – гари, летища, търговски центрове, на круизните кораби, дори и на Антарктида. Най-високият банкомат в света е в Пакистан – на 4693 м. надморска височина и е настроен така, че да може да работи при -40°С., а в Азия, Европа и САЩ вече има цели 20 банкомата, от които вместо пари, може да се тегли злато.

Как работят банкоматите?  

От гледна точка на потребителите нещата са прости – картата се поставя в картовия четец, клавиатурата се използва за въвеждане на ПИН кода и парите и разписката се вземат от паричния прозорец и принтера. Какво, обаче, се случва в самата машина? Освен видимите части като монитор за информация за клиента, клавиатура с цифри (за въвеждане на ПИН-а, който трябва да съвпада със записания в чипа на картата) и с функционални бутони (за избор на действия), камера и отворите за пари, разписки и карти, във всеки банкомат има компютър. Неговата роля е чрез специално подсигурени връзки да комуникира с банката, в която се намира сметката, свързана с картата. Информацията, която изпраща и за която иска потвърждение е тази, която се съхранява в чипа на картата (при по-старите банкови карти – в магнитната лента). Така, когато картата се постави в четеца, а човек избере на монитора нещото, което иска да се случи, четецът „разчита“ данните, а компютърът ги изпраща за потвърждение в банката-издател. Обичайно банкоматите имат двойно посигурени линии за връзка, така че дори и едната да не работи в момента, трансферът на данни да стане по втората (това е ролята и на UPSустройствата в банкоматите – при спиране на тока, операцията да бъде финализирана). Чак след като банката потвърди, че по сметката има достатъчно пари (ако се тегли) или че въобще има такава сметка (ако се внася), операцията се изпълнява. В случая на теглене на пари, това означава че съответните банкноти се придвижват от касетата с пари (т.нар. сейф) към паричния прозорец. Сензорите, които отговарят за придвижването на банкнотите са изключително чувствителни, така че да не стават грешки с броя и вида им. Периодично по света, а и в България, се появяват новини за банкомати, които „пускат“ по-едри банкноти от търсените – това обичайно е следствие от човешка грешка при зареждането на касетата с пари, а не дефект в сензорите. При депозит се случва почти същото, но наобратно – информацията се потвърждава от банката, операцията се оторизира с ПИН, а банкнотите отиват в сейфа, като сензори разчитат броя и стойността им. В сейфа на банкоматите също така има и електронен дневник на всички действия, извършени от и с банкомата, който се попълва автоматично. Това позволява както банките, така и на картодържателите да имат обективни данни в случай на оспорване на трансакция. Понеже това е критична информация, съхранението й е като на банкнотите – в самия сейф, който освен със специални ключалки, е оборудван и с различни сензори – магнитен, сеизмичен, топлинен, газов – така че цялата машина да бъде максимално защитена в случай на бедствие или злонамерена атака. Ако такава все пак се случи – парите накуп се оказват привлекателни за крадци – стандартен защитен механизъм е разпръскването върху банкнотите на вещество, което да ги направи негодни за употреба. Най-често това е специално мастило, а капсулата, в която се съхранява, се активира именно от защитните сензори на сейфа. Именно това прави опитите за обир на банкомати толкова редки, а и разочароващи, ако все пак се случат – в крайна сметка обирджииге се сдобиват с купчина омазани в мастило, напълно неизползваеми банкноти.

Бъдещето на банкоматите

Вероятно те ще останат с нас по-дълго, отколкото любителите на дигиталните решения си мислят. Причината – има региони по света (а и конкретни групи потребители), за които парите в брой ще си останат основното платежно средство. Също така тенденцията за разширяване на услугите, предлагани от банкоматите (и за намаляване на банковите офиси по този случай) ги прави удобна алтернатива на обслужването на гише, като тегленето на пари се оказва минимална част от извършваните операции. Сигурността на самите машини също е на доста високо ниво, а при комбинирането й с биометричен ПИН като пръстовия отпечатък, например, вероятността от измами намалява значително (подобни банкомати функционират доста успешно в Бразилия и в някои части на Индия).