Информация от кредитните регистри и бюра част 2
Информация от кредитните регистри и бюра част 2
Секюритизация
Зад тази сложна дума стои любопитен механизъм за осигуряване на ликвидност (т.е на реални пари). Когато кредитори, които разполагат с неликвидни активи (като ипотекирани имоти, например) имат нужда от свежи средства, те обособяват нещо като пакети от неликвидните си активи със сходни характеристики (нискорискови ипотеки на къщи, например или пък високорискови ипотеки на земеделски земи). На базата на тези пакети те издават акции или облигации, които са обезпечени със съответните активи. На финалната стъпка кредиторите продават тези ценни книжа на инвеститори. Така кредиторите от една страна се сдобиват с пари, които отново отпускат като кредити, а от друга – прехвърят риска от непогасяване на ипотеките на инвеститорите-купувачи на акциите и облигациите (заедно с потенциала за печалба при редовно погасяване, разбира се). Изследователите твърдят, че именно секюритизацията е в основата на финансовата криза от 2008 г. – тогава активите стават все по-рискови (т.е. ипотечните заеми са отпускани на все по-проблемни клиенти), но те се продават за свежи пари, с които се отпускат още по-рискови заеми. Така постепенно се надува доста голям кредитен балон, който рано или късно се пука, както стана в началото на финансовата криза. И въпреки, че почти нямаше кредитор, който да не пострада през онзи период, днес секюритизацията продължава да се прилага във финансовите среди. За да бъде по-малко рискова, обаче, на помощ идва информацията от кредитните регистри и бюра и то с двойно оценяване. Двойно, защото самите компании–кредитори, които вече веднъж са оценили данните за задлъжнялост и кредитна история чрез собствените си скоринги, биват оценени от скоринг моделите на големите рейтингови агенции (без тяхната оценка инвеститорите се въздържат от покупки на ценни книжа или търсят твърде високи рискови премии). Така, въз основа на оценка на оценката на данните за кредитополучателите от кредитните регистри, се реализират едни от сложните сделки във финансовия свят.
Потвърждаване на самоличността
Обичайно това става чрез документите за самоличност, които служител на компанията-кредитор преглежда, фотокопира и решава дали са истински или не. Пандемията постави известни предизвикателства пред този процес, но пък се появиха възможности за дистанционна идентификация – видео разговор със служител, като клиентът показва личната си карта, завръта я така, че да се видят защитните знаци и холограми, лицето му се сравнява със снимката и въпросът приключва. Има места, обаче, като Франция и Белгия, където проверката в кредитния регистър е част от стандартното потвърждаване на самоличността при кредитиране, като целта е установяване на т.нар. дигитален отпечатък, който човек оставя. Презумпцията е, че това спестява разходи за проверки, т.е. би трябвало заемите да са по-евтини на такива места (разходите на кредитора по обработка на документите на клиентите са по-ниски), но пазарната информация не потвърждава това предположение.
Маркетинг
Въпреки, че повечето употреби на данните от кредитните регистри са свързани с управление на някакъв вид риск, те все по-често се ползват и за маркетингови цели. При сегментирането на клиентите в различни рискови категории се добавят още фактори за наблюдение като например получена доходност от съответния сегмент. Така – въз основа на историческите данни за видовете ползвани продукти и тяхната рентабилност в комбинация с прогнозата за редовността на плащане, на определени типове клиенти започват да се предлагат такива финансови продукти, от които кредиторът не само носи по-малък риск от неплащане, но и максимизира печалбата си. В някои страни дори кредитните бюра имат законовото право да продават клиетски данни за маркетингови цели на нефинансови институции.
Борба срещу кражбата на идентичност
Когато става въпрос за кражба на идентичност при кредитиране всъщност се имат предвид два коренно различни случая. В единия крадците получават нерегламентиран достъп до парите на човек – най-често чрез кражба на паролите за достъп до банковата сметка или на данните от кредитната карта. Тогава обикновено се купуват стоки или услуги за сметка на ограбения човек. Във втория случай измамата става при кандидатстване за кредит – молбата за отпускане се подава с данните и от името на нищо неподозиращ човек. И ако в първия случай измамата става ясна обичайно месец по-късно – с получаването на следващото банково извлечение, във втория случай човек може да разбере, че от негово име е изтеглен кредит чак когато кредиторът започне някакви действия за събиране на просроченото си вземане. Борбата срещу втория тип измами на институционално ниво може да се случи като кредиторите правят допълнителни проверки при разминаване между данните, попълнени в апликацията за кредит и информацията, получена от кредитния регистър в процеса по даване на становище по заема. Това, обаче, рядко се случва – нагласата на повечето кредитори е, че клиентите им стандартно спестяват част от информацията за задлъжнялостта си и такива разминавания не правят впечатление на никого. В реалността, за да може кредитният регистър да се ползва като инструмент срещу кражба на идентичност, инициативата трябва да е на кредитополучателя. Това означава, че е негов ангажимент периодично да проверява статуса си от гледна точка на задължения и кредитна история и при разминаване с истинското му състояние да търси правата си по законов ред.
Правителствата и техните цели
Правителствата на някои държави – най-вече англосаксонските и то след атентатите от 12 септември 2001 г. в последните години също получиха достъп до информацията от кредитните регистри и бюра. Причината – борба с тероризма и организираната престъпност. Доколко това дава реален резултат няма истински данни, но това е първият достъп в нарушение на принципа на реципрочността – правителствата ползват информация без да подават такава. След 2004 г. английската служба, която издава документи за самоличност, е стандартно свързана с кредитните бюра и прави регулярни проверки на „дигиталния отпечатък“ на получаващите лични документи. Според данни от същата година в Англия и Уелс информацията от кредитните регистри се използват за събиране на неплатени глоби. Ситуацията в САЩ е подобна – в случаи, свързани с изпълнение на съдебни заповеди, при оценка на съответствието с изискванията за определени придобивки при държавна работа или при казуси, свързани със защита на деца правителствените агенции ползват данните от кредитните регистри, въпреки че са частни организации. А вече веднъж отворена кутията с достъпа до тези данни за други цели, тя трудно може да се затвори обратно – в момента във Великобритания този тип информация се използва включитело при оценка на кандидати за работа, при наемане на жилище и от агенциите за недвижими имоти. Всъщност опасенията на изследователите са, че в подобни общества тези финансови данни могат да да се окажат критичния фактор за социално изключване (или включване) на цели домакинства.
Промяна на потребителя
И ако във всички случаи до момента ползвателите на данните от кредитните регистри са институции, в последно време започва да си проправя път нова услуга – кредитна оценка за самите потребители. Вече я предлагат почти всички кредитни бюра – от CreditExpert на Experianпрез ScoreWatch на Equifax до CreditKarma на TransUnion. Основните критици на този тип оценки се фокусират върху това, че бюрата продават на потребителите техните собствени данни, до които би трябвало да има достъп така и така. Защитниците пък са на мнение, че не се продават самите данни, а специфичната им обработка, която прави възможна кредитната оценка. Също в англосаксонския модел броят направени проверки от кредитори в бюрото също оказва негативно влияние върху оценката – колкото повече са проверявали, толкова по-трескаво човек е търсил пари, т.е. вероятно толкова повече го е закъсал. И без финансови проблеми, обаче, насоката за каква сума и към каква институция да се насочи човек спестява доста време и усилия. И не на последно място именно този достъп на потребителите се оказва единственият работещ механизъм за превенция и ранно засичане на измамите с чужда самоличност при кандидатстване за кредит.