Информация от кредитните регистри и бюра част 1
ИНФОРМАЦИЯТА ОТ КРЕДИТНИТЕ РЕГИСТРИ И БЮРА – НОВИТЕ НАЧИНИ ЗА НЕЙНАТА УПОТРЕБА част 1
Личните данни са ценни – знаят го самите хора, които внимателно пазят документите си за самоличност, банковите си данни и медицинската си информация, знаят го и институциите – все пак съвсем наскоро беше приет обширния регламент GDPR, който да ги защитава. Има, обаче, едни особено ценни от финансова гледна точка данни – колко е задлъжнял някой и как се справя с погасяването на заемите си, които въпреки сложния достъп до тях, се радват на все по-широка употреба. За какво могат да се ползва информацията от кредитните регистри и бюра в последно време и кой има полза от това?
Традиционния поглед към кредитните данни
В началото стои добрата стара класическа икономическа теория, според която, за да функционира правилно пазарът, всички участници трябва да имат еднакъв достъп до информация. Така казано изглежда лесно, но именно при кредитните сделки се отваря голямата пропаст на непропорционалната информация. Оказва се, че кредиторите в нито един момент не могат обективно да са сигурни, че това, което им казва искащият кредит, е напълно изчерпателно и вярно. Въпреки, че като цяло хората са почтени и съвестни, понякога нуждата от пари е толкова голяма, че те са склонни да се представят като по-платежоспособни, отколкото са в действителност като завишават доходите си и намаляват задълженията си. Именно за да не се излагат на прекомерен риск кредитите да не се върнат, кредиторите решават да обменят информация по между си за това кой на кого колко дължи и как погасява дълговете си. Така се появяват кредитните регистри и бюра. За споделяне се избират именно тези два параметъра, защото те са в най-пряка връзка с очакваното бъдещо поведение на кредитополучателя. Задлъжнялостта му, в комбинация с доходите, може да бъде знак за това дали ще има обективната възможност да погасява в бъдеще – ще му стигат ли парите и за тази вноска, казано по друг начин.
Начинът, по който е плащал до момента пък показва дали има желание да плаща, защото се приема, че най-добрата прогноза за поведението на някой занапред е това как той се е държал до момента. Именно желанието за плащане се свързва с термина морален риск (или морален хазарт), с който се означава склонността на хората да поемат повече риск, когато някой друг плаща. Първоначално това е било проблем при фирменото кредитиране – предприемачите са били склонни да се впускат в много по-рискови начинания, когато разполагаемите пари са били на кредит. Причината е, че при фалит фирмата е отговорна до размера на имуществото си и реално няма кой знае какви съществени последици за рисково настроените собственици или управители (изключение от това са едноличните търговци – там отговорността е с цялото имущество). По-късно става ясно, че и физическите лица са склонни към поемането на морален риск – не особено разумно харчене на потребителските кредити или покупка на жилища с компромисно качество или прекомерен размер при ипотечните. Именно за да преценят доколко някой е склонен да се държи неразумно с чуждите пари, кредиторите започват да си разменят информация за клиентите.
Последната причина за тази размяна на данни е свързана с малките дългове. Често пъти на кредиторите е неизгодно да предприемат пълния набор от предвидени за събирането на просрочено вземане действия. Всички те струват пари – от изпращането на писмо през посещението у дома до започването на съдебна процедура, а когато дългът е прекалено малък, тогава просто не си струва да се правят всички тези разходи. Това, обаче, би направило малките дългове практически неплащаеми – когато задължението намалее достатъчно, хората просто биха спирали да плащат, убедени, че няма да има санкции или последствия. Без размяната на информация вероятно би било точно така. Но хората, ползващи кредити, го правят постоянно. Това означава, че прикючвайки отношенията си с един кредитор по този начин, за следващия заем ще им се наложи да идат при друг. Ако обаче другият заемодател също знае как са се държали и че не са били коректни платци, тогава той ще им даде твърде скъп кредит или по-вероятно да им откаже нов заем. Именно този проблем с репутацията на кредитополучателите се оказва допълнителната полза от кредитните регистри и бюра, която решава проблема с малките остатъчни дългове (пък и с по-големите, когато кредитирането е често ползвана услуга в съответното домакинство).
На пръв поглед това изглежда като да е във вреда на клиентите – все пак те имат отношения с конкретен кредитор и не е нужно целия свят да знае какви ги вършат. Оказва се, обаче, че именно кредитополучателите са големия печеливш от информационния обмен. Изследванията показват, че без данни за задлъжнялостта и коректността на плащанията, кредиторите са склонни да приемат, че всички биха били недобросъвестни. Това от своя страна би повишило лихвите по всички кредити, за бъдат покрити евентуалните загуби от неплащане. Чак когато могат да се идентифицират проблемните клиенти, тогава цената на парите на заем за всички останали истински намалява – ако кредитоискателят е надежден според наличните данни, тогава няма причина той да не получи най-ниската лихва. Това прави възмножно и съществуването на необезпечените кредити – те биват отпускани на хора с възможност и желание за плащане (т.е. с достатъчно доходи, без прекалено много други заеми и с добра кредитна история до момента). Пак благодарение на информацията за кредитополучателите са възможни и по-малките по размер заеми с приемлива лихва. При тях пък задълбочената индивидуална кредитна оценка е твърде скъпа на фона на прихода от лихви, затова се разчита на информацията от кредитните регистри и бюра за основа на становището.
Традициите не са това, което бяха
Звучи твърде познато, но по отношение на класическите икономически теории се оказва особено вярно. Причината е свързана с човешкото поведение – класическата теория приема, че хората са напълно рационални, добре информирани, бдителни и внимателни в изборите си. По отношение на информацията от кредитните регистри и бюра това означава, че се приема, че хората разбират механизма, по който функционира това споделяне на данни, разбират смисъла и значението на информацията от регистрите, осъзнават асоциирането на тази информация с други данни (като прогнозно поведение, например), регулярно проверяват и отстраняват грешки в данните и т.н. За съжаление всичко това звучи добре, но не е вярно – често пъти човешкото поведение се отклонява значително от икономическата логика. В последните години се оформи и съвсем нова дисциплина – поведенчески икономикс, който изследва именно психологическите, когнитивните, емоционалните, социалните и културните фактори, които влияят върху икономическите решения и избори на хората. Един от първите изследователи в тази посока – Даниел Канеман – през 2002 г. дори получава Нобелова награда за работата си върху начина, по който хората вземат решения в рискови ситуации (оказва се, че в голямата си част решенията са повлияни от предразсъдъци и от рамката, в която се разглежда решението). Парадоксално, но този подход се оказва доста успешен в разбирането на механизмите, които са в основата на ирационалното човешко държане. Именно тази гледна точка прави възможна и промяната у хората – от нагласите им до платежното им поведение. Защото има немалко случаи, при които дълги просрочия са последвани от периоди на съвсем редовно погасяване на задълженията в пълно противоречие с данните от кредитните регистри. При това положение за какво може да се използва информацията от кредитните бюра?
Скоринг модели
Това е най-често срещаната напоследък употреба на данните – като компоненти в скоринг моделите на кредитиращите компании. Популярната представа е, че връзката е пряка – 200 дни просрочие означава намаляване на искания заем на половина, но това изобщо не е вярно. Скорингите са статистически модели и математически алгоритми, които комбинират информация от различни източници (задлъжнялостта и кредитната история са много малка част от данните, които се ползват), за да се оцени вероятността клиентът да погасява редовно задълженията си. Въпросната оценка обичайно е числовия израз на финансовото здраве и кредитоспособност на съответния човек. На база на тази оценка кредитополучателите се групират в различни рискови категории. В стандартния случай различните категории получават различни условия по заемите, а на най-рисковите кредитите биват отказани. Самият механизъм на оценяване включва технологични решения като изкуствен интелект, машинно обучение, невронни мрежи, изследване на големи бази данни и т.н. Именно заради скорингите въпросът за реципрочността на информацията при кредитиране отново излиза на дневен ред, но този път с обратен знак – механизмът на оценяване на кандидатстващите за кредит не е прозрачен и ясен, т.е. кредиторите разполагат с повече информация, отколкото потребителите, които не просто не знаят на база на какви критерии ги оценяват, но и нямат шанса да променят поведението си в бъдеще, ако искат да подобрят представянето си. За пръв път подобен казус от гледна точка на правата на кредитополучателите стига до съд през 2009 г. в Германия. Тогава потребител, на който е отказан кредит поради лошата му Schufa– немският кредитен регистър, започва съдебно дело срещу Schufa за разкриване на механизма, по който е бил оценяван. В крайна сметка, след петгодишен процес, съдът решава, че личната информация, която регистърът съхранява за съответния човек трябва да му бъде разкрита (т.е. какъв вид данни за него се събират), но самият скоринг модел представлява търговска тайна и не подлежи на разгласяване (т.е. как се обработват тези данни, за да се стигне до оценката си остава загадка). Цялото съдебно решение може да бъде намерено тук. Като се има предвид, че Германия е една от държавите, които са най-чувствителни към прозрачността на информацията и правата на потребителите, има голяма вероятност тази тенденция да се запази и в бъдеще – всички да са наясно каква информация събират за тях кредиторите, но обработката на тази информация да става все по-сложна и по-неясна за потребителите.
Ние в Scorify използваме скоринг модел, за да ви помогнем в разчитането и подобряване на вашата кредитна оценка. Тествайте още сега, безплатната ни кредитна оценка базирана на декларирани от вас данни.
Част 2 на Кредитните регистри и бюра