Съвети и новини

ДИГИТАЛНИ БАНКИ – БЮДЖЕТНИТЕ БАНКОВИ РЕШЕНИЯ ПО СВЕТА

В края на 2020 г. Mastercard публикуваха резултатите от мащабно проучване за потребителските нагласи към дигиталните платежни услуги (участват хора от 12 европейски държавии обобщените резултати могат да бъдат намерени тук). Оказа се, че българите, които обмислят изцяло да преминат към дигитална банка в бъдеще са най-много в сравнение с останалите европейци – цели 54% (за сравнение – 39% средно за Европа). Три са причините, които водят към тази промяна според участниците в проучването – значително по-ниските такси в сравнение с традиционните банки, сигурността и удобството. В голяма степен това се дължи на променените навици при пазаруване и плащане в следствие на ограниченията покай пандемията, но всъщност локдауните просто ускориха тенденция, която вече беше започнала – навлизането на дигитализацията и в света на разплащанията. Какви, обаче, са тези дигитални банки и накъде са се насочили българите?

Какво е дигитална/виртуална банка?

Във финансовата литература терминът „дигитална банка“ се използва за институции, които предлагат банкови услуги като откриване на сметки, депозити, заеми, застраховки, кредитни и дебитни карти и т.н. без да имат клонове като традиционните банки. Всичко – от откриването на сметката и потвърждаването на самоличността до вземането на заем и изплащането му – се случва по интернет чрез мобилно приложение за телефон или в сайта на банката. Това не е интернет или мобилното банкиране на банката с офиси и служители, въпреки че в България, банките се кръщават дигитални, щом предлагат и тази услуга.  Това не е и система за разплащане като PayPal или GooglePay, които функционират като портфейли, в които човек да държи банкови карти и сметки. Всъщност става въпрос за организация, която изцяло съществува във виртуална среда – без сгради, без клонова мрежа, без служители, с които клиентите да се срещат. Тази организация е банка в законовия смисъл – обичайно има банков лиценз в страните, в които работи с всички последствия от това. Именно заради значително по-ниските разходи (няма наети представителни офиси, няма служители в тези офиси), тя предлага и много по-ниски цени за услугите си. Други термини, които се използват за същото нещо са виртуална банка, директна банка, е-банка или необанка. В момента в България не съществува такава витруална / дигитална / необанка (затова е и интересно къде всъщност смятат да се местят респондентите от проучването на Mastercard), въпреки че услугите на Revolutса достъпни и за българи, а и се смята, че немската N26 е възможно да навлезе у нас при експазнията си (за момента не е ясно дали въобще ще стигне до България, защото навлизането в Англия се оказа проблемно).

Защо хората ползват виртуални/дигитални банки?

Първата и най-съществена причина е свързана с цената на банковите услуги. Те са значително по-ниски, а в голяма част от случаите са и безплатни – обикновено няма такси за трансакциите, няма месечни такси за поддържане на сметката и т.н. В момента в България цената на електронния превод започва от 0,80 лв. и стига до 2 лв., а при преводи на хартия сумата стига и до 50 лв. (да, именно 50 лв. ще плати човек, ако занесе хартиено платежно нареждане в ПроКредит). Тенденцията е таксите в бъдеще да растат, за да компенсират загубите от пандемията (сравнение на цените на услугите и лихвите по депозитите на банките у нас може да бъде намерено тук). На фона на увеличилите се покупки в интернет, цената на банковите услуги в края на месеца се оказва значителна. Именно затова дигиталните банки са толкова привлекателни.

Следващата причина е достъпността – човек може да оперира със собствените си пари по всяко време на денонощието без да му се налага да ходи до офис с работно време или да се реди на опашка. Това се оказва още по-важно за хората, които пътуват или които избраха да живеят на село, работейки от къщи през последната година. Обмяната на валута също става бързо и на по-ниска цена, поддържането на повече сметки също е безплатно. Самото откриване на сметка е сравнително бързо (обичайно се налага видеоразговор за потвърждаване на самоличността, но има и други варианти като електронен подпис или показване на лична карта на куриера, който носи документите) и се пропуска цялото премятане и подписване на хартия в традиционните банкови офиси.

Всичко до момента са рационалните причини хората да предпочитат виртуалните банки. Емоционалните са свързани с начина, по който се усещат, ползвайки услугите им. Оказва се, че именно това е решаващия фактор, който ги различава от традиционното банкиране – фокуса върху клиентското преживяване. Става въпрос за удовлетвореността на клиентите през целия процес на комуникация с банката и начините тя да бъде повишена и задържана на високи нива. Това показват и резултатите на Делойт - през 2020 г. те също провеждат проучване на дигитализацията в банковия сектор, като участват над 300 банки от целия свят, а самото проучване включва тайни клиенти, оценка на над 1000 функционалности, въпросници, маркетингови изследвания (цялото проучване е публикувано тук). Обобщеният резултат е, че дигитализацията е факт; че традиционните банки предлагат много от услугите си по интернет, но претендентите – необанките – не само са по-добри в това да отговорят на клиентските потребности и очаквания, но го правят и на значително по-ниска цена, което ги прави все по-предпочитани от хората.

Кога въобще се появиха, от какво печелят и сигурни ли са?

Краткият отговор е – преди около седем години. Най-старите, като немската N26, бразилската NuBankили американската MoneyLion, работят от 2013 г.; Starling, Revolut и Monzo– от 2014-15, а само през 2019 г. са отворени нови 70 необанки (в края на 2020 г. общият им брой е почти 300). Появата на първите е свързана с фондовете, инвестиращи в стартиращи компании. Развитието им е доста бурно, ако се измерва като брой открити клиентски сметки. След публикациите за Revolut, при които убеждаването на хора да си открият сметка е част от процеса по подбор на нови служители, както и пряката зависимост на ръста от размера на местния пазар (с най-много потребители е бразилската NuBank), би било логично да се търси друг индикатор за растеж и справяне. Печалбата е нелош показател, но всички те са доста оптимизирани финансово и сравнително бързо излизат на плюс. Което пък води до закономерния въпрос, ако са толкова безплатни, от какво всъщност печелят? Източниците на приходи обичайно са три – платените премиум сметки, в които има разни екстри, такси при обмяна на валута или такси, събирани от търговците, при които се плаща с техни карти и т.нар. openbanking – предлаганите общи за няколко финансови институции услуги и приложения. Във всички случаи става въпрос за съвсем малки суми, затова е и толкова важен големия брой клиенти, които активно да ползват услугите на банката. В този смисъл добър прогнозен показател за качеството на обслужване би бил процентът хора, които преминават към платени сметки (все пак трябва да са преценили, че си струва да платят за това, което получават). В това отношение доста добри са резултатите на N26 – около 30% от клиентите преминават към премиум акаунти.

На въпроса сигурни ли са, отговорът е да, защото отговарят на законовите изисквания за традиционните банки. Сигурността при работата с данни обичайно е на много високо ниво, защото това е основната им услуга. Безоблачно ли е бъдещето им и какъв е рискът от фалити е съвсем друг въпрос.

2021 и други предизвикателства пред дигиталните банки 

Всъщност предизвикателствата за необанките започнаха през 2020 г. и впечатляващите им финансови резултати бяха редуцирани до съвсем нормални стойности. Причините – промените при потребителите им. За разлика от традиционните банки, които затваряха клонове и намаляваха работно време, виртуалните банки са си дигитализирани по природа и затварянията не се отразиха на разходната им част. Проблемът беше, че клиентите им спряха да потребяват и да пътуват. Част от работниците-мигранти, за които тези банки бяха добър начин да изпращат пари в страните си на произход, също изгубиха доходи. Така внезапно печалбите на необанките рязко се свиха. Прогнозите са през тази и следващите години те да променят източниците си на печалба и да се обърнат към доброто старо кредитиране, към супер-приложенията, които освен банкови, да предлагат и много други платени услуги, а също и да започнат да предлагат възможности за инвестиране.

Интересен анализ на броя интернет търсения с името на съответната банка през последната година показва значителен спад при някои от необанките и осезаем ръст при други (всички данни са тук). Възможно обяснение е дали държавните помощи за засегнати от пандемията отрасли минават през тези необанки (оказва се, че N26 няма право да изплаща помощи за безработни в Испания, а малките френски и немски виртуални банки не могат да работят с правителствени средства). Т.е. оказва се, че те са зависими от средата по доста непрогнозируеми начини.

Във всички случаи сякаш периодът на еднорозите за необанките в момента е на пауза – експанзии не се очакват в близко бъдеще (именно затова и е толкова озадачаващо намерението на българите да преминат към такава банка, въпреки че в България сякаш скоро няма да има). За сметка на това вероятно ще се появят много целево фокусирани местни нишови играчи на този пазар, ще стане въпрос за просрочени вземания и за събирането им, ще се търсят нови източници на доходи и отново оценката на кредитния риск ще дойде на мода.