Банка за бедни, от Бангладеш до нобеловата награда част 1
Отпуснати заеми на стойност почти 2 млрд. долара и 98,99% възвръщаемост, над 9 млн. клиента и над 2500 клона – звучи като мечта за всяка финансова институция, занимаваща се с кредитиране (данните са към края на 2019 г.). И веднага следва замислянето колко стриктно се подбират и оценяват клиентите и колко внимателно се раздават тези заеми. Реалността, изненадващо, е различна: това е Грамийн - банка за най-бедните – тези, които живеят с под един долар дневно и на които никоя традиционна институция не би отпуснала каквито и да било пари. С революционната си идея да дава заеми на хора, които очевидно не би трябвало да ги върнат, но въпреки това го правят и то особено стриктно, основателят – Мохамед Юнус – печели Нобеловата награда за икономика през 2006 г. Каква е, обаче, историята зад тези числа и успехи?
Грамийн – началото отвъд легендите
В популярната легенда за Грамийн банк се разказва как Мохамед Юнус се разхождал и попаднал на възрастна жена, която правела вещи от тръстика, но нещата, които продавала, били много малко. На въпроса защо не подходи по-мащабно, тя отвърнала, че парите й стигат само за толкова материали и това така трогнало г-н Юнус, че направил банка за бедни, която се оказала много успешна.
Историята е симпатична, но е далеч от реалността. Всъщност г-н Юнус е от заможно бангладешко семейство, благодарение на което получава изключително добро образование. Той посещава реномирани местни колежи, получава магистърска степен от университета в Доха, работи в местното Бюро за икономически изследвания, а през 1965 получава престижната стипендия Фулбрайт и заминава за САЩ. Там – освен, че се дипломира и известно време преподава икономика – се занимава и с изследвания на начините за намаляване на бедността. В началото на 70-те се връща в Бангладеш за да преподава, но и за да тества идеите си справяне с бедността посредством заеми. Въпросът по онова време е доста съществен за страната му – във войната за независимост от 1972 и последвалите години на суша и глад над милион и половина души умират, а останалата част от населението тъне в бедност. В историята за жената и тръстиковите мебели все пак има нещо вярно – в селището около университета, в който работи, попада на практиката местните лихвари да отпускат на жени от селото заеми на много малка стойност (около 25 цента) с много висока лихва (около 10 цента дневно), за да си купуват суровини за производство. Лихварите също ги задължават да им продават продукцията си на цени, доста под пазарните (практиката доста наподобява робски труд). Именно на това място той за пръв път тества идеята за заеми за бедни като раздава собствени пари на 42 жени от селото (рискът не е много голям, защото общата сума е 27 долара – по 62 цента на човек). За голяма изненада на всички заемите са върнати съвсем стриктно и навреме. Това дава основание да се мисли за по-мащабен проект, свързан с малки заеми за бедни хора. Така се появява и идеята за микрофинансиране. Първоначално Мохамед Юнус предлага на местните банки да започнат да отпускат такива заеми на бедните, които се занимават с някакво предприемачесто – малки суми, ниски лихви и без обезпечение. Отговорите, които получава, са очаквани – бедните са твърде неорганизирани, за да могат да връщат заем, приходите от лихви от такива малки суми са недостатъчни за покриване на административните разходи, ако жените искат да имат пари, просто да вземат от мъжете си и на последно място – ако хората са бедни, защо са им и дългове? Именно заради отказа на банките, на г-н Юнус му се налага да създаде собствена организация, която да се захване с микрофинансиране. Кръщава я Грамийн банк (от бенгалската дума грам, означаваща село) и идеята й е да предоставя финансиране на бедните за всякакви приходогенериращи дейности от занаятчийстно през производство до търговия, както и за образование. Тя е резултат на твърдото му убеждение, че достъпът до капитал за развитие е единственият шанс на бедните да се измъкнат от бедността и от порочната система на помощи и милостния. От 1976 до 1983 банката работи с привлечен капитал – финансират я Националната банка на Бангладеш и частни донори, но през 1983 г. получава лиценз за истниска банка с разрешение да събира депозити. През 1995 г. банката взема решение повече да не се вземат пари от донори и от 1998 г. до настоящия момент цялото количество отпускани заеми е от акумулираните спестявания. Практически днес Грамийн банк е организация, чиято основна цел не е печалбата, а елиминирането на бедността. Тя е собственост на заемополучателите си и се управлява от тях (в борда на директорите от от общо 12 члена, девет са жени-заемополучателки, избрани деветте милиона клиенти – тук може да се види целия борд).
Кои са клиентите и какво получават?
Основната целева група на Грамийн банк са най-бедните жени, които живеят в селските райони. Най-бедни защото минимално количество капитал, инвестиран в средство за препитание каквито са микробизнесите им, коренно променя начина на живот цялото семейство. Основно жени (около 95% от кредитополучателите) защото те имат по-малък достъп до алтернативни източници на финансиране, по-стриктни са при погасяването на кредитите, спечелените пари инвестират в домакинството и имат значително по-малко влияние в семейството в сравнение с мъжете (дисбаланс, който Мохамед Юнус се опитва да преодолее по различни начини през годините). Заемите, които получават, са с размер от 35 до 200 долара. Всеки нов клиент стартира с малката сума и лимитът на заема му расте в зависимост от финансовите му нужди и историята на предходните плащания. Кредитите са целеви – в повечето случаи за някакъв вид предприемачество, като за какво точно са похарчени парите стриктно се контролира. Към края на 2019 г. почти 95% от отпуснатите заеми за микробизнеси, 1,5% - за образование и около 1% за строеж на жилища. От гледна точка на погасителния си план съществуват два вида кредити – основен с фиксиран погаситилен план (т.е. в определен ден всяка седмица се дължи конкретна сума) и гъвкав, който позволява плащане на по-малки суми през по-големи интервали от време в ситуация на затруднения.
Особеност, специфична за Грамийн банк, е груповото кредитиране. Това означава, че за да се получи заем, човек трябва да бъде част от кредитна група. Тя се формира от самите членове – те се избират и одобряват едни други, като практиката е да са познати хора от общността, които си имат доверие. Размерът на кредитните групи е от 5 до 10 човека, като те сами оценяват възможностите си за плащане и нуждата си от пари и сами определят реда, в който ще се получават заемите (обичайно най-нуждаещите се вземат кредитите си първи). При затруднения или неплащане, цялата група губи правото да ползва кредити. Именно тази отговорност за другите и възможност за оказване на социален натиск в рамките на общността прави кредитирането в Грамийн банк толкова успешно. Все пак никой не иска да е виновен за провалените микробизнеси на най-близките си хора в селото, а от друга страна при изпадане в затруднение именно групата помага за изплащане на дължимата вноска. За седмичните погасителни вноски в клона на банката се събира цялата група.
В допълнение към груповото кредитиране всеки заемополучател се задължава да спазва т.нар. 16 решения. Става въпрос за опита на Грамийн банк не само да даде достъп до капитал, но и да подобри качеството на живот на отделните семейства, предвид особеностите на региона и на самите хора. Затова и 16-те ангажимента, които кредитополучателите поемат, са свързани с неща като спазване на дисциплина, солидарност, кураж и усилена работа; стремеж към просперитет на семейството; поддържане на къщата и ако се руши – построяване на нова при първа възможност; целогодишно отглеждане на зеленчуци; грижа за здравето на цялото семейство; изпращане на децата на училище; поддържане на чистота и изграждане и използване на тоалетни; отказ от даване или изискване на зестра; отказ от детските бракове; готовност да се помага на другите в общността и участие в социалните активности на селото.
Прочети "Как се управлява банка за бедни?" в част втора.
и част три.