Разбери повече за кредитната оценка

Назад

Оценка на риска, какво още гледат кредиторите

Оценка на риска, какво още гледат кредиторите

Оценка на риска, какво още гледат кредиторите

Оценката на риска в процеса по кредитиране се оказва от съществено значение и за двете страни. Кредиторите искат да са сигурни, че парите им ще бъдат върнати в договорените срокове, а кредитополучателите – да получат пълната сума, от която имат нужда и то при най-добрите условия. Дали ще се реализират желанията им зависи именно от изчисляването на риска заемът да не се погаси. Най-често използваните начини това да стане са скорингите (статистическите модели за оценка на надеждността на кандидатстващите за кредит), оценките на кредитните бюра (т.нар. кредитни оценки) и експертните сметки на приходите, разходите и остатъчния нетен доход, както и изчисляването на съотношението доходи / дългове.

Всичко това, обаче, дава надеждни резултати само когато има нещо за пресмятане и изчисляване. По света, а и у нас, има доста хора, чиито доходи и заетост попадат под долната граница на методиките на кредитиращите компании, а в същото време те имат значителна нужда от пари. В голяма част от случаите именно тези хора са изключително точни и лоялни платци (за съжаление другата част създава сериозни главоболия на кредиторите си). И тогава се появява въпроса какво могат да гледат заемодателите – освен познатите и стандартни неща – за да получат представа какво бъдеще ги очаква с кредитополучателя.

Микрофинансиращите организации – новатори по принуда

В голяма част от Азия, Африка и Латинска Америка (също и в Източна Европа в първите години след промените) бедността е постоянно присъстващ фактор във финансовия пейзаж. Само че, за да може едно домакинство да излезе от нея и да продължи да се движи финансово към средната класа, най-често са нужни заеми. Увеличаването на доходите най-често се свързва с по-добро образование (т.е. човек да се научи да прави нещо по-добре платено) или с предприемачество (да стартира малък бизнес, който при добро управление, ще носи растящи доходи). И за двете неща, обаче, са нужни средства, а бедните нямат спестявания. И тогава на помощ идват заемите. Проблемът при отпускането идва от това, че традиционните модели да оценка на риска не работят – за оценяването те ползват неща, които бедните нямат (като постоянни доходи или обезпечения, например). Но без заеми – и то насочени именно към образование и предприемачество – цели региони ще продължат да живеят в бедност и да са зависими от безвъзмездни помощи. Затова кредитиращите компании на тези места (най-често за тях се ползва терминът микрофинансиращи, заради значително по-малките размери на заемите, които отпускат и заради различните методики, които ползват в сравнение с традиционните кредитори) разработват собствени модели, които да им позволят да преценят на база на наличната информация какво ще бъде поведението на заемополучателя в бъдеще. По време на финансовата криза от 2007-2008 г. доста банки и небанкови финансови институции имаха значителни проблеми с просрочията, докато микрофинансиращите организации почти не пострадаха, въпреки че техните клиенти бяха едни от най-засегнатите от рецесията. Затова и традиционните кредитори в последно време започнаха да проявяват жив интерес към микрофинансиращите практики за оценка на риска. Какви са те, обаче?

Модели за оценка на бедността и благосъстоянието

Когато става въпрос за оценка на бедността, обичайно се намесват административни критерии за получаване на някъв тип държавна помощ. В България и в момента се смята, че бедни са хората, които нямат достатъчно доходи, за да си осигурят храна, облекло и жилище, имат ограничен достъп до здравеопазване и образование и нямат възможност за подобряване на жизнения си стандарт чрез развитие. Когато микрофинансиращи организации оценяват бедността, те се опитват да подходят прагматично – как живее цялото домакинство и колко хора зависят от един източник на доход. Затова те работят с въпросници, в които се записват вещи, които семейството притежава, състоянието на жилището и структурата на домакинството. Една от филипинските микрофинансиращи институции търси информация за наличието на готварска печка, радио и холна гарнитура, както и има ли течаща вода, леки или масивни са покривът и стените, колко лица под 17 години живеят там и ходят ли на училище всички на възраст между 6 и 11 години. Мексиканците се фокусират повече върхо това за какво се харчат наличните пари – там във въпросниците фигурират данни като в последните три месеца купувани ли са облекло и обувки за възрастните в домакинството и какво гориво се използва за готвене. Сходен е подходът и в Босна и Херцеговина – колко често се яде месо на обяд, например, но там прави впечатление и оценката на образованието на жената в семейството – колкото по-ниско е, за толкова по-рисково се счита това домакинство. Всеки отговор във въпросниците носи определен брой точки, като след попълване точките се събират и получения резултат се използва за база за одобрението на търсената сума, намаляването й или отказа. В същността си това е нещо като много примитивен скоринг модел, който, обаче, дава добри резултати с този тип клиенти (разработването на истински скоринг е доста скъпо упражнение, а микро кредиторите обичайно не разполагат с такива средства).

Оценка на жизнения цикъл

Нещо, което също се основава на статистика е оценката на жизнения цикъл. Приема се, че човешкият живот е поредица от предсказуеми действия, които оказват в различна степен натиск върху разполагаемите доходи. Позиционирайки кредитополучателя в този ред от събития, може да се предположи ще има ли в близко или по-далечно бъдеще вероятни проблеми с плащанията. Според този модел събитията, които влияят най-негативно върху финансите са сключването на брак, отглеждане на дете в гимназиална възраст и по време на следването в университет, продължително заболяване и смърт на партньора. Най-слабо се отразява на финансите тръгването на дете на училище и сключването на брак от страна на детето. Други събития, които се вземат под внимание (и влияят зле на способността да се погасява заем) са раждането на първото дете, грижа за възрастни роднини и пенсионирането. 

Този модел обичайно се използва в комбинация с т.нар. индекс на зависимост -. съотношението между икономически активните и зависимите от тях членове на домакинството. За клиентите на микрофинансиращите институции е характерно, че на възраст между 20 и 40 години, те издържат значителен брой зависими лица (обичайно от 3 до 7) с по-малко два източника на доходи.

Петте С-та на кредитирането

Оценката на петте компонента на кредитирането е един от най-широко разпространените методи сред микрофинансиращите организации по света. Става въпрос за характера на кредитополучателя (character), способността му да си плаща (capacity), капитала, с който разполага (capital), гаранциите, които може да даде (collateral) и общите икономически условия на мястото, където живее (conditions).

Когато се оценява характерът му, на фокус не е дали е благ човек, а каква репутация има в общността, в която живее, каква е историята му на погасяване на други кредити и каква е причината сега да има нужда от пари на заем (мотивацията за кредита се счита за един от силните фактори при оценка на вероятността за безпроблемно погасяване). Парадоксално на пръв поглед, но според данните на микрофинансиращия отдел на индонезийската BankRakyat най-много заеми се отказват заради негативна оценка на характера на клиента. Оказва се, че най-често кредитоискателят не се ползва с добра репутация в общността или че е предоставил неверни данни във формуляра за кандидатстване. Почти без изключение кредитните инспектори търсят мнението на съседи и лидери на общността, за да прогнозират поведението на клиента в бъдеще и тази оценка е с по-голяма тежест отколкото оценката на финансовото му състояние.

НАПРАВИ СИ БЕЗПЛАТНА КРЕДИТНА ОЦЕНКА

При оценката на способността за погасяване обичайно се вземат под внимание неща като приходи и разходи в домакинството, като те се изчисляват на различни бази – дневно, седмично, месечно. Обичайна практика на организациите е да отпускат малък размер на първия заем, за да се уверят, че кредитостособността не е надценена. Сходна е и оценката на капитала на заемополучателя – взема се под внимание какводвижимо и недвижимо имущество и собстеност притежава, има ли някакви резерви или спестявания и най-вече – какъв е обичайният му механизъм на реакция, когато се сблъска с финансови затруднения. Когато става въпрос за гаранции, за всички е ясно, че традиционното гарантиране не работи. Нещото, което се търси в случая са свързани лица, на които човек може да разчита при необходимост, както и се търси потвърждение от тези хора, че наистина са склонни да съдействат. По отношение на общите икономически условия не може да се направи много – оценката тук е по-скоро констатация за състоянието на средата, като нещата, които се вземат под внимание са състоянието на пазара и динамиката на безработицата в сферата, в която работи клиента, както и от колко време е на съответната работа.

Част от тези показатели и методи за оценка и в момента се ползват от традиционните кредитори в  България, други са напълно неприложими и без връзка с реалността тук. Нещото, което не бива да се забравя, когато става въпрос за микрофинансиране, обаче, е че то продукт и възможност за хора, които не успяват да отговорят на изискванията на банките и небанковите кредитори и също така, че в основата му е изграждането на здрава и устойчива във времето връзка с клиента. Само когато са изпълнени тези две условия, то дава най-добрите си резултати – както за отделните домакинства, така и за обществото като цяло.

КРЕДИТНА SCORIFY ОЦЕНКА

Още