Разбери повече за кредитната оценка

Назад

Кредитна оценка или как ни виждат кредиторите

Кредитна оценка или как ни виждат кредиторите

Кредитна оценка или как ни виждат кредиторите

Когато стане въпрос за нов кредит, обикновено кредитната оценка е последната стъпка преди получаването на така нужните пари. Именно тя, обаче, понякога се оказва големия препъни камък – някакси кредиторите не винаги виждат в кредитополучателите добронамерени и благонадеждни хора, а самите кредитопучатели се усещат като на изпит по предмет, който никога не са изучавали. Какво всъщност представлява кредитната оценка и как кредиторите виждат кандидатстващите за заем?

Защо въобще е нужна кредитна оценка?

Две са основните причини да се налага такова оценяване. Едната е законова – както Законът за потребителските кредити, така и този за кредитите за недвижими имоти в България предвиждат преди отпускане на какъвто и да било заем, да се направи оценка на кредитоспособността. Това означава да се прецени дали получаващият заема ще бъде в състояние да го плаща редовно. Европейският банков орган – институция, която се занимава с регулирането и надзора на европейския банков сектор – в насоките си за оценка на кредитоспособността от 2015 г. също препоръчва както да се проучва способността на кредитополучателя да генерира доходи в момента, неговите предишни доходи и как те са се променяли във времето, така и да се проверява обслужването на други плащания, включително на данъци и застраховки. Причината за всичко това е, че парите, които се отпускат под формата на кредит са нечии спестявания. Банките и небанковите кредитиращи компании не раздават собствени пари – те преразпределят пари, които не се ползват в момента от собствениците си към хора, които имат нужда от тях (кредитополучателите). Ролята на държавата като регулатор на тези отношения е да пази интересите на собствениците – ако някой твърди, че ще върне заема си, трябва да има доказателства за това.

Втората причина е свързана с разходите. Лихвата и другите такси по заема трябва да покрият разходите, които кредиторът прави при отпускането, изплащането и събирането на заема. Предположението, което се прави при определянето на размера на лихвата е, че почти всички отпуснати заеми ще се погасяват относително редовно (в противен случай – ако се приеме, че заемите ще се събират като просрочени вземания – цената на кредитите би била непосилно висока). Това, обаче, се получава когато се отпускат на хора, които могат и искат да ги връщат. Именно за да се разбере има ли обективна възможност за погасяване и какви са личните нагласи към плащането навреме, се прави кредитната оценка. Методиката на оценяване не е една и съща при различните кредитори, но ползваните принципни модели са няколко.

Остатъчен нетен доход

Една от най-често използваните методики за оценка на кредитоспособността е изчисляването на остатъчен нетен доход. Това означава, че за всеки член на домакинството се предвижда да има минимална месечна сума за издръжка, като тази сума трябва да е налична след като се платят всички вноски по кредити. Тоест ако доходите в домакинство от двама родители и дете са 1000 лв., а остатъчният нетен доход е по 200 лв. на човек, то за вноски по заеми остават 400 лв. (1000 лв. минус 3 * 200 лв.). Ако в това домакинство вече има един заем с вноска от 250 лв., например, то вероятно ще бъде одобрен такъв заем, вноската по който е 150 лв. (400 лв. минус 250 лв.). Сумата от 200 лв. на човек е само за целите на изчислението – реално всеки кредитор сам определя тези пари и те варират в доста широк диапазон, като се променят и според възрастта на децата в домакинството. Обичайно новите на пазара кредитори, които искат да привлекат клиенти, както и тези, които са насочени към по-рискови сегменти от пазара работят с по-малък размер на остатъчния нетен доход (респективно и техните заеми са по-скъпи). И понеже поянкога се оформя нагласата „Щом те са сметнали и са ме одобрили, значи мога да взема повече пари с по-голяма вноска“, важно е да се знае, че сумата на нетния остатъчен доход не е обективния минимум, с който човек може да преживее месеца. Това е просто сума, определена от кредитора за целите на оценката на риска и няма общо с реалните разходи в едно домакинство. Ако човек търси ориентир каква е необходимата му сума на месец, може да ползва регулярното изследване на КНСБ за установяване на необходимите средства за издръжка на живота. Юнското оценява сумата, нужна на месец за един човек на 626 лв., като тази сума покривахрана, поддържане на жилище, здравеопазване, образование, транспорт и почивка спрямо средните български стандарти (целият текст с резултатите и коментарите се намира тук).  Затова когато се търси кредит, трябва да се направи оценка на собствените реални приходи и разходи и да се прецени каква всъщност вноска може да се обслужва, без качеството на живот да се влоши значително или да се влезе в спирала от дългове.

Съотношение дългове / доходи

При този метод се изчислява в проценти какво е съотношението между доходите в домакинството и задълженията по кредитите, които се изплащат. В зависимост от вида кредит, целевото съотношение, при което заемът се одобрява, може да варира от 40% до 60-65%. Това означава, че в същото това домакинство с 1000 лв. доходи и вноска по заем 250 лв., съотношението дългове / доходи е 25% (250 лв. / 1000 лв. * 100). В зависимост от това кой кредитор и за какъв вид заем прави кредитна оценка, може да бъде одобрен следващ заем с вноска от 150 лв. (ако се ползва по-консервативната оценка за 40% дълг / доход) до 500 лв. (при значително по-либералния подход с 65%). И отново – одобрената сума и вноската, която може да се обслужва безпроблемно понякога са две различни неща и е препоръчително човек да оцени първо собствените си възможности. Едно от правилата при управление на семейни бюджети и лични финанси е не повече от 20% от доходите да отиват за погасяване на заеми и за спестявания, а това е наполовина по-малко от консервативната оценка на кредиторите. Причината се крие в различните цели на двете групи – кредиторите имат кредити за продаване, а хората, занимаващи се с личните си финанси биха искали финансовият им живот да е управляем и безпроблемен. Затова при съотношение дълг / доход над 30%, човек сериозно трябва да се замисли и да се опита да не задлъжнява още. Ако все пак намирането на допълнителен заем е критично важно, тогава е добре да се помисли за рефинансиране на задълженията по такъв начин, че месечната вноска да намалее.

Скоринг

Скорингът в последните години става все често срещан инструмент за оценка на кредитоспособността. Става въпрос за статистически модел, който изчислява вероятността кандидатстващия за кредит да го погаси коректно. Как се случва това? Обичайно скорингите се създават след като внимателно се анализират данните, които кредиторът има от предишни години за получателите на кредити, които са плащали редовно и които не са връщали навреме заема си. Това обичайно е информация като пол, възраст, населено място,  размер на доходите, други заеми, секторна заетост, семейно положение, работодател, брой и видове други заеми, начин на погасяване до момента и много други данни. При разработването на скоринг модела се търсят и изследват зависимостите между части от наличната информация и редовното погасяване на кредита. Такава зависимост е, например, че мъже на възраст от 30 до 35 години, които не са женени, нямат деца, с основно образование са и живеят под наем в град, различен от родния им, в осем от десет случая не погасяват навреме (това е произволно твърдение и е само за целите на примера). Някои от моделите могат да включват и неща като размер на сметка за ток, например, или поведение в социалните мрежи. Самият модел не дава еднозначен отговор дали конкретния човек ще плаща редовно или не, а въз основа на събраната статистическа информация за други хора със сходни характеристики се изчислява вероятност това да се случи. При каква вероятност заемът ще бъде отпуснат, е решение на кредитора (т.е. на какво ниво ще постави границата – т.нар. cut-offлиния). Скоринг моделите напълно елиминират субективния фактор при кредитната оценка и това е както добра, така и лоша новина. Вероятността от измами е доста ниска, защото обичайно се ползват достоверни източници на данни (ЦКР, НОИ и т.н.). Има, обаче, немалко случаи, при които хора с изключително ниски доходи погасяват редовно заемите си поради личностните си характеристики (на този принцип работят микрофинансиращите организации по света) и тези съвестни хора не могат да преминат през скоринг модела. Още един недостатък на скорингите са граничните стойности при cut-offлинията. Тоест, ако моделът е показал, че вероятността за редовно погасяване е 50% по-ниска при хора с доходи под 1000 лв. в сравнение с тези с над 1000 лв., то някой, който разполага с 995 лв. няма да бъде одобрен, въпреки че в реалността 5 лв. разлика не са от съществено значение. Когато кредиторът ползва скоринг модел, човек няма много механизми да промени оценката, която е получил в краткосрочен план, още повече имайки предвид, че моделите на различните кредитори се различават. Нещото, което може да направи, обаче, е да се опита да поддържа кредитната си история чиста и да не задлъжнява прекомерно, защото това са два от параметрите със значителна тежест в скоринг моделите.

Кредитна оценка

Кредитната оценка се използва масово в англо-саксонските държави и представлява цифра, която показва колко надежден платец на кредити е човек. За разлика от скоринг моделите методиката за изчисляване е една, обикновено се смята от компания, различна от кредиторите (т.нар. кредитни бюра) и се ползва от всички, които отпускат заеми. Скалите в различните държави са различни – в САЩ, например, е от 300 до 850 точки, а в Канада – от 300 до 900, като предварително се знае при каква оценка какво се случва (т.е. при какви нива човек получава най-изгодните заеми или пък нови кредити му биват отказвани). Информацията, която се взема под внимание при изчисляването е свързана предимно с начина, по който човек е обслужвал задълженията си до момента и не толкова с доходите му. Това е и причината управлението на кредитната оценка за отделния човек да е значително по-лесно – факторите, които влияят са относително ясни и въпреки, че промените са бавни, ако реши да я подобри, знае какво трябва да се направи (да намали размера на дълга, да погасява навреме и т.н.). В континентална Европа този тип оценки не са много популярни, като приятно изключение е Германия. Там оценката SHCUFA включва начина на плащане на задължения от всякакви видове – от банкови кредити през наеми до комунални сметки и глоби – и се ползва изключително активно не само от кредитори, но и от наемодатели, работодатели и доставчици на различни услуги.

От всичко казано до момента всъщност се оказва, че кредиторите могат да гледат на търсещите заеми по много различни начини и кой точно подход ще изберат зависи най-вече от собствените им цели. Ако искат бързо навлизане на пазара, например, тогава ще са склонни да поемат повече риск и биха одобрявали по-големи заеми на по-рискови клиенти. Това означава, че одобрението на по-висок от търсения заем не винаги е добра новина – може да се окаже, че поемането на повече дълг рязко ще влоши финансовото състояние на домакинството. Ако случаят е обратен – човек все не успява да премине през кредитните оценки – тогава си струва да се замисли за намаляване на вноските чрез рефинансиране и избягване на още заеми. И в двете ситуации, обаче, е ясно едно -  колкото по-точно и коректно е изплащал заемите си до момента човек, толкова по-вероятно е да бъде одобрен за следващ кредит.

КРЕДИТНА SCORIFY ОЦЕНКА

Още