Разбери повече за кредитната оценка

Назад

ЦКР - какво се крие в черната кутия?

ЦКР - какво се крие в черната кутия?

ЦКР - какво се крие в черната кутия?

Ако има един финансов термин, който да се споменава често през целия период на един кредит, то това е ЦКР. Още при кандидатстването се обсъжда колко „чисто“ е „ЦКР-то“; един от стимулите за редовно погасяване е запазване на добрата кредитна история там, а ако се стигне до просрочие, то вписването на забавата в ЦКР е често ползван аргумент от събирачите на вземания. Какво представлява всъщност кредитния регистър и наистина ли е всевиждащия Bigbrother в кредитирането, който знае не посто за всички взети заеми, но е наясно и с най-малките закъснения при плащанията? И има ли някаква полза от него за отделния човек, не само за кредитиращите компании?

Какво е регистър на кредитите и кому е нужен?

Кредитният регистър е база данни, в която са записани отпуснатите заеми и към която редовно се подава информация за начина им на погасяване (т.е. коя вноска с каква забава е била платена и към момента на изпращане на информацията има ли просрочия и колко са дълги). Достъп до базата за справки за кандидатстващи за заем имат кредиторите (тези, които изпращат информация), отделните хора (те могат да правят справки за себе си) и различни държавни регулаторни органи (обичайно те се интересуват от кредиторите, не от отделните хора). 

Причината за създаването на кредитните регистри е т.нар. асиметричност на информацията – ситуация, в която за едно и също нещо някои хора знаят доста повече от други. Става въпрос за финансовото състояние на тези, които искат да получат заем – колко са задлъжнели и как плащат. Без такава база данни, в която може обективно да се провери какво е положението им като платци, кредиторите биха разчитали само на честната им дума – колко други заема вече имат и плащат ли ги редовно. Ако нямаше къде да се провери това, което казват, биха се случили няколко неща. На първо място хората, които най-много се нуждаят от пари в момента, биха били най-активни в търсенето им и биха се съгласили на всякакви условия, за да ги получат. Това, обаче, ще окаже негативно влияние върху всички останали – не толкова закъсалите за пари не биха били склонни да приемт твърде висока лихва, например, и биха се отказали по тази причина. Т.е. условията по кредитите биха се влошили за редовните платци. На второ място част от хората биха се опитали да вземат повече пари, отколкото могат да върнат, а кредиторите биха се стремили да заложат на сигурно и биха отпускали само част от търсените суми, за да са убедени, че ще могат да се върнат. Т.е. достъпът до пари на заем би бил затруднен. И на последно място вероятно биха се появили измамници, които вземат пари с ясната идея въобще да не ги връщат, което пък ще повиши още лихвите и ще направи достъпът до средства още по-труден.

Въпреки, че на пръв поглед изглежда, че нужда от кредитния регистър имат само кредиторите (всички са им прозрачни след проверка там), всъщност дългосрочна полза от въвеждането му имат отделните хора. Имайки достъп до историята на плащанията на всеки, кредиторите могат да избягват измамниците и тези, които не си плащат. Това намалява риска, а оттам – и лихвата за редовните платци. Достъпът до информацията е автоматизиран (т.е. много бърз и евтин), а данните са надеждни. Това се отразява в цената на кредита (намаляват значително разходите за обработка на исканията) и в скоростта на даване на становище (при автоматизирани системи за кредитна оценка решението може да е готово за минути). Наличието на следа от всяко плащане по кредита също дисциплинира хората и ги прави по-внимателни не само при погасяването, но още при избора на заем – какъв да е, че да мога да си го плащам безпроблемно. И на последно място обобщени справки по кредитори би трябвало да се ползват от различните държавни регулатори, за да не се окаже внезапно, че някоя банка, например, е отпуснала твърде много заеми, които не връщат и това е изложило на риск спестяванията на хората в нея.

Какви са регистрите по света?

Съществуват два основни вида кредитни регистри – централизираните (като българския) и т.нар. кредитни бюра. Разликите между тях са няколко. Най-съществената е свързана със собствеността. Обичайно централизираните кредитни регистри са публични системи, т.е. държавни, които се управляват от централните банки или от държавните агенции, които осъществяват надзор над банките. Кредитните бюра от своя страна обичайно са частни компании. Следващата съществена разлика е свързана с основната им цел. Кредитните регистри са фокусирани върху това да са допълнителен инструмент за кредитен надзор (т.е. за защита на вложените в банките пари), като в същото това време осигуряват качествена и надеждна информация на кредитодателите. Целта на кредитните бюра е като събират данни от различни източници (включително от фирми за комунални услуги, например), да направят по-лесно за кредиторите вземането на решение за отпускане на следващ заем. Това е и причината справките от двата вида регистри да са различни – обикновено централизираните такива дават първичната информация (т.е. таблици със заемите и начина на погасяване и кредиторите си я анализират сами), а кредитните бюра  изчисляват показател (т.нар. кредитна оценка или скоринг), чиято стойност вече е знак за надеждността на съответния кредитоискател. Кой има достъп до информацията вътре също ги различава. При кредитните регистри правилото е Който дава, той получава, т.е. компаниите, които подават данни, могат да правят справки вътре. При кредитните бюра информационните потоци са доста по-сложни и достъп до оценката могат да имат лица и компании, които не изпращат информация към бюрото. С кредитни регистри работят финансовите институции, докато често клиенти на кредитните бюра са значително по-малки компании. Причината е свързана с това има ли достатъчно ресурси, за да се създават специални вътрешни системи за анализ на данни и оценка на кредитоспособността (както правят големите институции) или е по-изгодно да се използва вече готова кредитна оценка (какъвто е случая на малките компании).

... а в България?

Съществуващият в България регистър (т.нар. ЦКР – Централен кредитен регистър) е от първия вид бази данни – централизирани и държавни. Създанен е от БНБ през юли 1998 г. и започва да функционира през 2000 г. През годините търпи различни промени, най-вече свързани с разширяване на обхвата и детайлите на информацията вътре – през 2004 г. се вдигат минималните изисквания за заемите, през 2008 г. се въвеждат нови полета за институции и данни, а през 2012 г. се включват и кредитиращите дружества за електронни пари. В детайли дейността му се регулира от Наредба №22 на БНБ (актуалната й версия може да бъде намерена тук). В момента в него фигурират заеми от банки, техни дъщерни компании (като лизинговите дружества, например), небанкови финансови институции и т.нар. дружества за електронни пари. Към тази база редовно се подава информация и за начина на погасяване на заемите (т.е. към датата на изпращане на информацията колко от тях имат просрочия и колко са дълги).

Според разпоредбите на БНБ кредиторите са длъжни да подават информация за новите заеми до пет дни след отпускането им и веднъж в месеца (до 15-то число) да изпращат данни за състоянието на всички отпуснати заеми (т.е. погасяват ли се и как). От гледна точка на състояние, заемите в ЦКР са разделени в четири групи: редовни, под наблюдение, необслужвани и загуби. Редовните са тези, които се погасяват според изискванията и просрочията по тях са до 30 дни. Под наблюдение са кредити със забави от 31 до 90 дни (идеята е, че има вероятност влошаването на плащанията да е трайно и този заем трябва да се наблюдава внимателно). Необслужвани са с просрочие от 91 до 180 дни, а загубите – с над 180 дни. Ако определен кредит попада в категория Загуба, това не означава, че кредиторът вече го е забравил и няма да си го търси – напротив: именно защото вече му се налага да прави допълнителни разходи (т.нар. провизии по кредита), той вероятно ще стане настойчив в събирането му.

Когато се получава справка от ЦКР, в нея фигурира следната информация:

-         брой активни кредити към датата на справката – т.е. по колко кредита има непогасени суми;

-         брой институции кредитори – т.е. към колко различни компании са активните заеми. В ЦКР кредиторите се делят на банки и небанкови институции, но правещият справката не може да види кои точно са кредиторите. Това е възможно, само ако човек направи справка за себе си в БНБ – това данните включват и конкретните кредитодатели;

-         усвоена сума и оставаща сума за погасяване – първото е общото, което човек е получил и от което междувременно може да е погасявал, а второто – колко още му остава да плаща. Ако току що е получил заем и не е погасявал нищо, двете суми ще съвпадат;

-         видове кредити – ипотечни, потребителски, кредитни карти и т.н.

-         най-голямо текущо просрочие – то не е конкретния брой дни, а в коя група попада – 0-30, 31-90, 91-180 или над 180 дни;

-         просрочия по активните и погасени кредити за последните пет години – отново не става въпрос за конкретни дни, а за група. Т.е. бъдещ кредитодател може да види, че през 2018 г., например, е имало просрочие 91-180 дни, но няма как да разбере на 92-рия ден или на шестия месец е платена вноската. По отношение на петте години -  информацията в справката е за 60 месеца назад, считано от датата на правене на самата справка. Това означава, че няма зануляване на всеки пет години, а че текущо периодът, който се показва се мести напред. Това и добра, и лоша новина – не трябва да се чака някаква дата за изчистване на лоша история в миналото, това става текущо. Лошата новина е, че относително близката история на плащанията е видима и не се променя лесно, затова има смисъл човек да е внимателен при погасяването, защото в бъдеще всички кредитори ще виждат колко редовен е бил;

-         договорен срок на кредитите и  остатъчен срок до падежа – също като при просрочията не става въпрос за конкретна продължителност, а за групи – до една година, до пет години, над пет години;

-         месечна вноска, оставаща редовна главница (т.е. суми, които още не е дошло време да се плащат) и оставаща главница в просрочие (т.е. вноски, чиито падежи са настъпили, но не са платени);

-         дали човек е поръчител или солидарен длъжник по кредит и имало е просрочия – това е промяна от началото на тази година и при оценка на кредитоспособността вече се взема под внимание и дали човек гарантира чужд кредит. В тези случаи има вероятност да има по-високи изисквания към остатъчните доходи на кандидатстващите за кредити.

Така подредена информацията не изглежда чак толкова обемна или страшна, но всъщност дава най-съществената информация за това какво може да се очаква в бъдеще от определен човек, базирайки се идеята, че платежното поведение е относително устойчиво във времето (т.е. каквото е било, вероятно и такова ще продължи да бъде). За разлика от кредитните бюра, този регистър дава много повече свобода при анализа и тълкуването на данните от кредиторите (дали резултатите от анализите са по-добри от кредитните оценки на бюрата е друга тема), но отново основната отговорност за това, което се вижда вътре е на кредитополучателите.

Какво предстои?

В  меморандума си Правене на бизнес, публикуван през 2015 г.  Групата на Световната банка отправя конкретни препоръки за реформи в областта на ЦКР (целият документ е тук). Краткосрочната е свързана с разширяване на обхвата на източниците на информация в ЦКР. Конкретната препоръка е да се включат и компаниите за комунални услуги (доставчиците на ток, вода, телефония), като те също да имат възможност да правят справки за клиентите си. Подобен подход би доближил България към немския модел на поддържане и достъп до кредитна информация – т.нар. SCHUFA. Средносрочната визия за реформи е свързана с въвеждането на кредитен скоринг, т.е. на статистически модел, който на база кредитна история включително да оценява вероятността човек да изпълни в бъдеще финансовите си задължения (т.е. това, което правят кредитните бюра по света). Авторите на меморандума са на мнение, че скорингът (също познат и като кредитна оценка) е по-надежден и с по-висока стойност на прогнозата. За пет години по тези препоръки няма нито коментари, нито индикации, че в скоро време предстои въвеждането им, но ЦКР е жива база данни, която текущо се променя и в каква посока ще е тази промяна, ще се разбере в бъдеще.

В случай, че искате да проверите какво е вашето ЦКР, можете да го направите в БНБ или тук в нашият сайт, като си направите пълна кредитна оценка. Ще получите и 10% отстъпка от цената след въвеждане на своят мейл адрес.

КРЕДИТНА SCORIFY ОЦЕНКА

Още